Злобина-АннаС

Здравей HighSpirit и клонинги Джовина,Харви ,Анна С и други знайни и незнайни зщитници на каузите дето са пердута.
Но, нека не ставаме дребнави и да говорим за каузи ,а да се върнем на съшноста на задълбоченото изследване на един неудлетворен /незадоволен/ вихрещ се в интернет пространството като белязан атом демократ-посинял до черно от злоба.
HighSpirit и клонинги Джовина,Харви ,Анна С реши да запуши устата на един човек ,който не е съгласен с една политическа партия и линията и на поведение на любимия командир.
В интернет можеш да намериш всеки и всичко.Дори имената на гласуващи за каузата пристрастени.
Табу темите за предпочитани „политици“ и техните приближени ,макар и калташки не бива да се вадят на показ-така го схващат ,така го иската и така го правят пристрастрените фенове.
Да ,ама има и други които не са съгласни с някои твърдения и на двете страни и тука се започва спора и ровенето в нета.
Спор ала кака Сийка на десебарчето злобарчето – дай да му видя аз на тоа кирливите ризи . Тема грабваща аудиторията където аргументите и фактите не се котират .
Да ама КЮ-то върши работа -задушевни разговори в чата и засмуканото от противника прас във форума-хитро няма що нали.
Истерията стига до там, че политическите аргументи са кът -върти се шлагера комунист и пишман демократ от 20 год. и грамофона почна да скърца.
Сега дай да сваляме каквото ни падне ,правителство ,управляващи ,този оногози и т.н..Когато всички тия ги вземат на мезе почва Атанасов Груп,Сидеров -груп, Костовпишман партай ,Догансарай груп и всеки който се докопа до микрофон мераклия за власт,/гаче ли не се наситихме на въртимозъци/ и започва обилното слюнкооделяне.
Та дарлинг Хай ,темата която е табу трябва да се избягва било от незнание,било от злоба и дай да го разнищем тоя тип ,да видим какво има в бельото му ,в гащите му и където ни стигне въображението/некъдърен служител на МРРБ изгонен от Е.Чачев- Made in Хай-Харви индустрий/.
На типа му дреме на сайдера.
Явно ,че вече никой не се хваща на глупави постановки и това започва да човърка пристрастрените-много в едно. По метода на Атанасов -дай да го оклепаме тоа,пък каквото стане.
Грешка Хай-Харви &Джо и АннаС.
Не е зле та се знае по нещо за форумните вампири и обикновенните форумци да не си менят никовете и да се крият ,а на клеветата да строшават зъба.
Та дарлинг, аз ще си пиша каквото трябва ,пък ти се дави в блатото на клюката колко шеш.

Темата не е от приятните и ако стигне по-бързо до архива ще бъде най-добре,дано да няма други глупци, които висят в темата ,като еталони на сийкиното дело.

професор Янко Янков

Да дадем представа за стила на проф. Янко Янков:

Ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим,
ваши Превъзходителства – представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства – членове на чуждестранния дипломатическия корпус в България,
ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,

І.

Разбира се, обръщайки се към абсолютно всички вас, аз превъзходно разбирам, че поне засега и поне за обозримото бъдеще думите ми са „хвърлени на вятъра”, тъй като:

1) В България цялата държавна власт (Първата, Втората и Третата) е част от нискойерархичния слугинаж на създадената от КГБ и ДС Червена мафия (провеждаща стратегията на динамично единство на привидно взаимноизключващите се проевропейска и проевразийска ориентации);

2) Почти цялата „Четвърта власт” е яхната от Мафията (като цяло и в частност – от нейните специални държавно-властнически институционални структури), и така фактически съвсем малко са медиите, които изпълняват своята същинска функция, при което докато политическият слугинаж на Мафията се радва на изключителен медиен комфорт, то противниците на мафиотския режим са подложени на тотално игнориране и допускане в медийното пространство на имената им само дотолкова, доколкото това може да бъде осъществено в демоничен контекст;

3) В съответствие с установеното и установяващото се геоикономическо и геополитическо парцелиране всички официални представители на т. нар. Запад, макар и превъзходно да знаят и да разбират, че цялата българска държавна власт от 1990 г. до днес е била и продължава да е само една нискойерархична колониално-туземна административна структура на руската Червена Мафия, все пак официално приемат кръвожадните мафиотски престъпници като свои „демократични партньори” и се отнасят към техните престъпления като към „невинни колатерални лудории”; при което престъпниците, от своя страна, им отвръщат много по-почтено, като ги наричат „свои мафиотски партньори”;

4) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити Правото е принесено в жертва на античовешките геоикономически, геополитически и мафиотски интереси на западните и източните елити, при което и едните, и другите се оказват еднакво заинтересовани от пълното унищожаване на всички възможни рефлекси на гражданско поведение, и най-вече – от пълното унищожаване на всички възможни висококвалифицирани и високомотивирани личности, които са способни компетентно и неотклонно да настояват за търсене на наказателна и всякаква друга отговорност от всеки индивидуален престъпен деец, използувал и използуващ държавната власт от 1944 г. до наши дни;

5) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити пределно ясно е очертана стратегията, най-дълбоката същност на която е формулирана още от гениалния политико-полицейски интригант Жозеф Фуше (1759-1820), който като Министър на вътрешните работи на няколко последователно сменящи се уж противостоящи си политически режими на Франция по превъзходен и ненадминат начин е формулирал тезата, че управляващата класа на една намираща се в състояние на нестабилност държава може да поддържа властта си, като систематично обявява за подозрителен и недостоен всеки истински противник на престъпната власт; тъй като обявяването на един истински противник на властта за подозрителен е присъда, която му отнема най-ценното, което той притежава – достойното му минало, доверието и уважението, без които той не може да бъде облечен във власт, чрез която валидно и реално да поиска отговорност от управляващите заради извършените от тях престъпления.

6) Така, в целия този зловещ контекст на античовешко конвергиране на западните и източните елити като напълно естествена е наложена и се налага онази политическа и юридическа алхимия, благодарение на която кръвожадните комунистически и посткомунистическите мафиотски престъпници съумяват – от една страна – да представят себе си едновременно и като герои, и като невинни жертви, а техните жертви – като демони и дори палачи на режима.

ІІ.

Впрочем фактът, че ръководните и редовите членове на т. нар. Комисия по разкриването на досиетата е съставена от долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, е факт, който, макар и с по-различни (от моите!) думи вече официално и публично е констатиран и заявен в медиите, така че по същество акцентът тук съвсем не е в конкретните квалификационни термини и изрази относно явлението, а е в категоричната констатация на съществуването на явлението.

Така, без тук да навлизам в сферата на т.нар. „тематичен преглед на печата”, ще отбележа само, че:

1) Авторитетни експерти и журналисти достатъчно ясно и категорично заявиха, че обявяването на поредния „списъчен състав” на лицата, които са били (и са) ангажирани с престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни посткомунистически мафиотски трансформации, по своята същност не е нищо друго, освен поредната оперативна манипулация на общественото мнение, представена като финал на 17-годишната одисея („Досиетата – манипулацията продължава”, „правят обществото на маймуна с т. нар. вадене на тайните архиви”);

2) „Вече куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците”, като председателят на бившата аналогична Комисия достатъчно авторитенто е заявил, че неоповестените имена са поне толкова, колкото са обявените сега, но че най-вероятно е предположението, че на всеки един разкрит има поне двама пропуснати и скрити;

3) Видна лява депутатка е заявила, че е укрита принадлежността на хора, които в момента се намират на най-актуални места и имат най-сериозно участие в обществено-политическия живот на страната;

4) Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са скрити имената на много агенти, които в момента принадлежат към властовия елит;

5) Бивш шеф на шпионското ведомство категорично е заявил, че съществува една голяма категория агенти, чиито имена обществото никога няма да научи, и че това са хора, които принадлежат към политическия, научния и журналистическия елит;

6) Сегашната Комисия по разкриването на досиетата фактически е действувала и действува като част от специалните тайни служби и получава и оповестява точно толкова информация, колкото пожелаят настоящите шефове на службите и вътрешният министър;

7) В самия Закон има изричен текст, който забранява да бъдат обявявани имената на онези агенти на бившата Държавна сигурност, които сега са реактивирани като агенти на новите специални служби, и с това фактически са поставени или в служба на НАТО, Европейския съюз и САЩ, или са внедрени там като „троянски кон”;

8 ) Акцията на т. нар. „обществен катарзис” е напълно компрометирана, тъй като както от Комисията, така и от обществото се укрива информация , а „обществото просто го будалкат” и фактически се скриват „едрите риби”, които са измислили и организирали ограбването на обществото и държавата.

ІІІ.

Фактът, че ръководните и редовите членове на т. нар. Комисия по разкриването на досиетата е съставена от долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, е факт, пределно ясно очертан и очевиден и в конкретния случай лично с мен.

Дори нещо много повече – моят конкретен личен случай или казус е абсолютно ясно и недвусмислено доказателство за това, че ръководните и редовите членове на посочената Комисия са ПРЕСТЪПНИЦИ, фактически принадлежащи към поредния престъпен ешелон на ДС, и че като такива са участвували в извършването на напълно конкретно престъпление против мен, увреждащо и увредило моите гарантирани от Закона права и интереси.

Преди да пристъпя към конкретно описание на параметрите на извършеното против мен престъпно деяние, изрично и ясно уточнявам, че настоящето мое официално искане за разследване в това направление е предшествувано от изключително голям брой други искания за разследвания на множество други конкретни престъпления, извършени от други индивидуални престъпни дейци, при използуването на същото „оръжие на престъплението”, което е използувано и при това престъпление.

Освен това държа изрично и ясно да подчертая, че последното официално писмено описание на поредните факти и обстоятелства в това отношение е предоставено на и официално е регистрирано в електронната и в книжната деловодна документация както на посочената тук Комисия, така и на Главния прокурор на България, и че това е станало само преди около две седмици – съответно на 22 и на 24 август 2007 г.

Подчертавам, също така, че същият текст е бил официално предоставен на почти всички български електронни и печатни медии, но е бил публикуван единствено в три, при това базирани в чужбина, български медии (виж: http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=673; http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm ; http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=2554).

Публикуван е, разбира се, и в моя личен Web site: http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html .

Подчертавам също така, че макар че посоченият текст бе предоставен на българските медии още на 22 август, за неговото съдържание не бе споменато абсолютно нищо в нито една от тези медии; при което, малко по-късно, на 04 септември, същите тези медии с изключително голяма охота публикуваха фалшификаците, съдържащи се в престъпното твърдение на посочената Комисия. С което всичките тези медии доказаха по абсолютно недвусмислен и категоричен начин, че съвсем не принадлежат към така наречената „Четвърта власт”, а са само послушна агентурна слугинска структура на специалните служби на Мафията и на Правителството.

Най-страшното в този аспект обаче е това, че абсолютно същият нулев информационен ефект бе постигнат не само в сферата на официалните български медии, но и в така наречената Блогосфера, където моето писмо бе предоставено на изключително голямо множество собственици на блогове (частни информационни сайтове), поведението на които по абсолютно никакъв начин не се отличаваше от това на обяздените от Мафията и специалните служби официални медии.

ІV.

1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета на тайните комунистически служби и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността и на следствените и съдебните органи.

Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там, пак през 1990-1991 г. и пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.

2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предния ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно производство, а в Парламента съм апелирал за парламентарно разследване.

3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредна Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до т. нар. „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.

4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася до мен (при това без т. нар. „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!), аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.

На тази именно тема съм посветил официалните си писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 5 и стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че още през октомври 1976 г. и през февруари-март 1977 г. е имало строго секретни оперативни планове, задачата на които е била в рамките на Научно-техническото управление (отдел) на ДС да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици; тези материали трябва да бъдат събирани в специална „почеркова банка”; тези материали трябва да бъдат систематично обновявани така, че последните да не бъдат по-стари от шест месеци; тези материали трябва да бъдат заложени и използувани както в т. нар. „Система-2” за прилагане на почерково издирване, така и за осъществяване на ефективен контрол върху обекта, като изработените компрометиращи фалшификати бъдат предоставяни на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;

б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.
Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, пределно ясно е, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, за предоставяне на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.

в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.

г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев – бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.

Изрично и ясно подчертавам, също така, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично, ясно и в писмено протоколиран вид (начин, форма) е декларирал горепосоченото обстоятелство.

V.

1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува т. нар. „Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.
Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.
Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките с досиетата и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въобще не е бил виждал никаква документация.
Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.

2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.

3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.

4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: ►25 декември 2001 г.; ►26 декември 2001 г.; ►27 декември 2001 г.; ►28 декември 2001 г.; ►29 декември 2001 г.; ►20 февруари 2002 г.; ►21 февруари 2002 г.; ►22 февруари 2002 г.; ►26 февруари 2002 г.; ►27 февруари 2002 г.; ►28 февруари 2002 г.; ►01 март 2002 г.; ►02 март 2002 г.; ►03 март 2002 г.; ►04 март 2002 г.; ►05 март 2002 г.; ►07 март 2002 г.; ►08 март 2002 г.; ►21 март 2002 г.; ►25 март 2002 г.; ►26 март 2002 г.; ►15 април 2002 г.; ►16 април 2002 г.; ►17 април 2002 г.; ►02 септември 2002 г.; ►29 октомври 2002 г.; ►17 декември 2002 г.; ►07 февруари 2003 г.; ►08 февруари 2003 г.; ►21 февруари 2003 г.; ►04 август 2003 г.; ►05 август 2003 г.; ►06 август 2003 г.

5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен.
Впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”, и че в контекста на така отправените към тях заплахи те са предпочели да се съобразят с исканията на специалните служби.

6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от криминалните служби на МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.
За станалото събитие г-н Кръстев поиска прокурорско разследване и официално и публично заяви, че е бил обект на специално покушение, както и че непосредствен виновник за покушението е Министърът на вътрешните работи Георги Петканов. Така, след известно време, Министър Г. Петканов бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши не само достъп, но и получаване на ксерокскопия от същото.

7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

8 ) Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното: „Като имам предвид фактите, че: Юпрез последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията; Юче двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и Юче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//”

9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.
С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката на Държавна сигурност, изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.

10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.

11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.

12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-031.php) писмо с индекс LPC-Embassy-031/24 юли 2006 г. съдържащо искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, и то непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен изключително силен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.

б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-042.php ) писмо с индекс LPC-Embassy-042/25 август 2006 г., съдържащо искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото-военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г. – и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от папката на следственото дело са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства, че са съществували.

14) На 27 юли 2007 г. съм изпратил по електронната поща и съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор специално писмено искане както за ново тотално разследване на всички факти и обстоятелства, свързани с фалшификацията на т. нар. „Агентурно досие” и с мистериозната смърт на двамата специалисти, които бяха доказали факта на фалшификацията, така и с искане Комисията да оповести експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.

15) На 22 и на 24 август 2007 г. съм изпратил по електронната поща и съответно съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор ново специално и доста обширно писмено искане както за ново тотално разследване, така и за това, Комисията да огласи (оповести) експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.

16) На 24 август 2007 г. проведох телефонен разговор с Екатерина Бончева- член на Комисията, от която узнах, че сред ръководителите и членовете на Комисията господствува гледището, че: а) „съгласно най-дълбокия смисъл на Закона” Комисията е била длъжна да счита, че „обективна истина” е само онова, което се съдържа в папките на архивата на Държавна сигурност; б) Комисията няма право нито да извършва собствени проучвания относно истинността на архивната документация, нито да се позовава на заключенията на експертите и на следствено-съдебните органи, в които заключения по категоричен начин е доказано, че става въпрос за фалшификация; в) Комисията ще представи като свое официално гледище именно само и единствено онова гледище, което й е дадено от службите, които досега са съхранявали архивите.

17) На 04 септември 2007 г. Комисията по досиетата оповести своя пореден Списък, в който официално бе включено и моето име, без да бъде оповестен фактът, че по надлежния предвиден от българското Право ред и по официален начин е признато, че въпросното агентурно дело е фалшификат.

18) От 04 до 12 септември продуцентът и режисьорът на пребиваващата в България германска национална телевизия ZDF както лично, така и чрез своите асистенти няколко пъти бяха разговаряли по телефона и бяха искали да се срещнат с Екатерина Бончева или с някой друг от ръководителите или членовете на Комисията, от които да получат по-обстойно обяснение на въпроса относно включването на моето име в Списъка на Комисията, но … в изпълнение на волята на своите господари от Мафията и от специалните правителствени служби никой не пожела да се срещне с телевизионния екип.

VІ.

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим,
ваши Превъзходителства – представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства – членове на чуждестранния дипломатическия корпус в България,
ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,

Като имам предвид целокупния си досегашен личен опит от срещите ми с вашето отношение към Правото и Справедливостта в посткомунистическа България, намирам, че имам всичките основания да предполагам, че е пълно безумие от моя страна да разчитам на вашата човешка и професионална Съвест, но все пак и въпреки това се обръщам към вас с искане да направите всичко, което е необходимо съгласно изискванията на Правото.
В частност, изрично, ясно и категорично настоявам да бъде извършено разследване и да бъде обезпечено наказателно преследване срещу членовете на Комисията по досиетата, които в пълно противоречие с истината са извършили престъпна манипулация с намиращите се при тях фалшиви архивни материали на Държавна сигурност и с това са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.

14 Септември 2007 г. Янко Н. Янков

——————————————————————————–

Изпратено до:

До политическите проститутки и подлоги
на българския клан на руската Червена мафия
и на нейните предишни и днешни специални служби -
Евтим Костадинов Костадинов,
Орхан Ахмедов Исмаилов,
Румен Йорданов Борисов,
Апостол Иванов Димитров,
Валери Георгиев Кацунов,
Георги Матеев Георгиев,
Екатерина Петкова Бончева
и Тодор Илиев Трифонов -
изпълняващи функциите на ръководни и редови членове
на Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия
площад „Александър Батенберг” № 1
кабинет № 308
1000 София

До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. “Витоша” № 2
1000 София

СКРИТИ ИСТИНИ.

ГКЧП

Так кто же прав – Верховный Суд РФ или М. Горбачев и Б. Ельцин? В августе 1991 года произошло событие, которое могло предотвратить мировую катастрофу. Но преступные силы в угоду Западу все-таки ввергли наш народ в нескончаемые страдания. И сегодня через 15 лет после событий августа 1991 года истинные виновники насильственного разлома Советского Союза М.Горбачев и Б.Ельцин, стоявшие у власти с 1985 по 1999 год, средствами массовой информации представлены Героями, хотя они совершили преступления против нашего народа. „Козлом отпущения“ СМИ сделали Государственный Комитет по чрезвычайному положению (приснопамятный ГКЧП), который был создан в ночь с 18 на 19 августа и просуществовал всего трое суток, пытаясь хоть как-то не допустить разрушения Великой страны.

Прошло 15 лет со Дня трагических событий августа 1991 года. В результате предательской позиции и ренегатских действий М. Горбачева, А.Яковлева, Э. Шеварднадзе и Б. Ельцина, которые пренебрегли интересами нашего народа, мы лишились родного Отечества – Советского Союза, а человечество потеряло Великую державу, которая только своим существованием стабилизировала мир и не позволяла агрессивным силам развязывать войны тем более такие, как в Югославии, Ираке, Ливане, навязывать народам нашей страны американские взгляды.

В результате насильственного разлома Советского Союза наш народ понес неисчислимые бедствия. За пределами России остались более 80 млн. этнических россиян (в том числе около 50 млн. русских). Российские территории, открытые российскими землепроходцами, оказались, в свою очередь, вне пределов российской государственности – Южная Сибирь, Крым.

Но самое главное – разорваны все артерии, связывающие нашу огромную державу, созданную еще монархами, а не только советской властью. Глубокая экономическая интеграция, кровная связь всех народов, классическое сплетение культур, науки, искусства, образования, спорта – все это разрублено. Великая Империя, огромная надежная семья народов, которая отстояла не только свою честь и независимость в годы Великой Отечественной войны, но и обеспечила сказочные темпы развития до и после войны вдруг исчезла. Страна, которая всем своим существом нагоняла на Запад страх (особенно темпы развития) – канула в лету.

К декабрю 1999 года Россия оказалась в таком же положении, что и СССР в августе 1991 года, то есть Россия должна была рухнуть в пропасть и рассыпаться на отдельные „княжества“: главы субъектов федерации заключали с Президентом России сепаратные договора. Промышленность страны была в стадии стагнации (более 50% заводов или простаивали, или были разрушены). Сельское хозяйство полностью загублено. Наука вымирала. В культуру открыли все шлюзы для западных отстойников и наш народ, задыхаясь, стал разлагаться – стрельба, наркотики, проституция, коррупция. Во главу всей жизни ставятся деньги.

И как итог – колоссальная бедность (офицеры стрелялись из-за обреченности), месяцами не выдавали заработную плату, грабеж и насильственный захват производств и земель, постоянный их передел со стрельбой, надругательство, межнациональные конфликты (Тбилиси, Баку, Фергана, Вильнюс). У народа не было никакой защиты. Правоохранительные органы срослись с преступным миром (даже Генпрокурор Ильюшенко оказался вором). Коррупция проникла во все поры государства и разъедала общество, как ржавчина. В стране миллионы бездомных детей. Народ России стал вымирать. Население ежегодно уменьшалось на миллион человек. К сожалению, тенденция вымирания сохранилась и сегодня, хотя общая цифра и уменьшилась.

Таким образом, центробежные силы, раскрученные М. Горбачевым, А.Яковлевым и Э. Шеварнадзе не были оставлены Б.Ельциным, а наоборот подхвачены в своих интересах. В итоге народ получил то, что получил в 1999 году – крах! В те годы никто в мире с нашей страной не считался. На Западе и на Востоке считали, что дни России сочтены. В ЦРУ потирали руки. Но их надежды не оправдались.

М. Горбачев, холуйствуя перед Западом, сдавал все наши позиции по первому требованию Вашингтона. Заслужил почетные наименования „первый немец Германии“, „Горби“ – в Италии. Б. Ельцин, стараясь „обойти“ М. Горбачева в этом услужении – совершенствовал ту же линию уступок. Но плюс ко всему этому он еще и позорил нашу страну. Каждый раз, когда он ехал за рубеж, мы все молились, чтобы он в очередной раз не выкинул какой-нибудь позорящий Россию поступок. (Немцы до сих пор показывают по телевидению дирижерские „способности“ пьяного Ельцина).

Но сегодня оба эти „деятеля“ живут припеваючи. Мало того, наши СМИ (особенно Первый и Второй каналы телевидения) не только их оправдывают, но создают ореол выдающихся личностей – вроде они действовали во благо народа и являются сегодня героями.

Так кто же виновен во всех бедах в период с 1985 по 2000 год? Оказывается Государственный Комитет по чрезвычайному положению, который предпринял отчаянную попытку сохранить нашу страну – Советский Союз.

При этом подается так, что ГКЧП довёл страну до такой степени, что Ельцин вынужден был (другого пути не было) собрать в Беловежской пуще своих друзей Кравчука и Шушкевича и подписать Соглашение о роспуске Советского Союза.

Это не просто ложь, а стремление прикрыть страшное преступление.

Во-первых, в феврале 1991 года был проведен Всесоюзный референдум, в результате которого 76% населения страны высказались „ЗА“ сохранение Советского Союза, поэтому уже не было необходимости рассматривать какой-нибудь Союзный Договор.

Во-вторых, никто никакой орган этим раскольникам не давал право и не уполномочивал собираться и решать судьбу страны.

В-третьих, судьба страны, объединяющая 15 республик, должна решаться представителями всех республик, а не небольшой группой от трех республик.

Но если даже предположить, что М. Горбачев и Б. Ельцин по представлению наших СМИ действовали во благо народа, так почему народ так плохо живет даже сегодня? Значительно хуже, чем в Советском Союзе. Почему?

СМИ отвечает – в этом виноваты члены ГКЧП. Но ведь за три дня своих неудачных пассивных действий (фактически это было бездействие) не мог Комитет коренным образом изменить политическую, экономическую и социальную обстановку в стране! Это смешно. Другое дело, что выступление ГКЧП против политики Горбачева сорвало все маски и все противоборствующие силы стали действовать открыто, нагло и напролом. Этого только не могли, к сожалению, понять члены ГКЧП.

СМИ говорят, что у Ельцина после выступления ГКЧП другого пути не было – мол, уже Советский Союз спасти было невозможно.

Это ложь! Но если предположить, что другого пути не было, то почему В.В. Путин, приняв страну после предательской перестройки М. Горбачева и диких реформ Б. Ельцина в страшном катастрофическом состоянии, когда ничто не существовало в рамках Закона (управления страной не было, бандитизм, разруха хуже, чем за всю войну), смог решительно приостановить падение и разрушение страны? В то время кроме существовавших уже почти самостоятельно, хотя и считающихся субъектами России республик, поговаривали о создании Уральской республики, Сибирской республики, Дальневосточной республики. Это была агония! И обстановка была в целом значительно тяжелее, чем в 1991 году.

Но мужественный, умный и твердый поступок В.В. Путина позволил выхватить страну из бездны. Он не дал ей развалиться. В.В. Путин спас Россию! И мы должны, обязаны это честно признать.

А сегодня он не только стабилизировал обстановку, но обеспечил подъем экономики, а следовательно, и благосостояние народа, обороны страны, ее авторитета. Что же касается нынешнего внешнеполитического курса страны, так уже всем миром признано возрождение величия и авторитета России.

И во всем этом заслуга лично В.В. Путина, его самых ближайших соратников, но не заслуга финансово-экономической и социальной группы министров Федерального Правительства.

Следовательно, даже в более тяжелом состоянии в сравнении с 1991 годом страну можно спасти? Да, и об этом свидетельствуют действия Президента В.В. Путина.

А вот ГКЧП наши СМИ хотели бы показать в положении „козла отпущения“. И сосредоточили свое внимание именно на 19,20,21 августа. Но ведь с 1985 года по 1991 год М. Горбачев вместе с А. Яковлевым и Э.Шеварднадзе систематически разрушал страну. Это известно всему миру. Он совершил ряд преступлений, которые можно по первому требованию еще раз перечислить (о них я говорил на суде). Разве эти разрушительные горбачевские годы не оказали воздействия на ситуацию в стране? Именно они подвели Советский Союз к последней черте. А далее Б. Ельцин, перехватив инициативу, в течение сентября, октября, ноября и декабря 1991 года добил наш Союз! Это тоже преступление и оно включено в число 5, предъявленных Б. Ельцину Государственной Думой в период организации его импичмента.

Но какая фактически была обстановка именно в августе, а также в предшествующих месяцах 1991 года?

В июне 1991 года на закрытом заседании Верховного Совета СССР председатель КГБ В.А. Крючков зачитал доклад Ю.В. Андропова, который им был сделан в 1977 году (!) членам Политбюро ЦК КПСС, где говорилось, что в стране действуют агенты влияния (т.е. пятая колонна) и что они представляют большую опасность, так как разрушают общественный и государственный строй. И далее В.А. Крючков от себя добавил, что эти агенты влияния сегодня уже привели нашу страну на грань полного развала. Было непонятно к кому В.А. Крючков аппелировал – ведь задача обеспечения государственной безопасности полностью возложена на КГБ.

В июле 1991 года в прессе появляется „Слово к народу“, в котором 11 человек-патриотов призывают наш народ спасти страну!

3 августа Горбачев собирает Президиум Кабинета министров СССР и объявляет: „В стране обстановка крайне тяжелая. Я еду в Крым отдыхать, а Вы за это время обязаны навести порядок!“ Естественно Горбачев понимал, что Правительство, как и руководство страны в целом, несомненно, будет действовать, что-то будут предпринимать. И если у них получится – он заявит: „Это – я! Я им ставил задачу“. А если не получится, то скажет: „Вот видите, я им поставил задачу, а они?!“ То есть он верен своей манере – уходить от ответственности.

4 августа Руководство страны проводило Горбачева на отдых, а уже 5 числа все схватились за голову – „Что делать?“. В течение 10 дней суетились, разрабатывали документы, составляли планы выхода из тяжелого кризиса.

17 августа Руководство страны и приглашенные собрались у В.А.Крючкова на объекте на окраине Москвы и, разобрав обстановку, решили: четырем представителям от совещания вылететь в Крым к Горбачеву и убедить его в необходимости решить два вопроса: первый – не подписывать 20.08.1991 г. Союзный договор в Ново-Огореве, так как его готовы были подписать только шесть республик из 15 (кроме того, Всероссийский референдум убедил всех, что Союз надо сохранить); второй вопрос – объявить Чрезвычайное положение в тех районах страны и отраслях народного хозяйства, где это требуется (чтобы не повторились такие события, как в Тбилиси, Баку, Бухаре, Вильнюсе и др.). При этом решение этой проблемы должно было основываться на принятом Съездом Народных депутатов 4 апреля 1990 года законе „О режиме чрезвычайного положения“.

18 августа состоялась встреча с Горбачевым в Крыму. Он отказался от предложений участвовать в наших действиях. Ему предложили полететь с нами в Москву для совместного принятия решения – он также отказался, сославшись на плохое самочувствие. Но заявил: „Действуйте, как считаете нужным, черт с Вами!“ (буквально с его слова – и ничего другого не прозвучало).

В ночь с 18 на 19 августа Руководство страны, учитывая отказ Горбачева участвовать в действиях, вынуждено было создать „Государственный Комитет по Чрезвычайному положению“ (ГКЧП). Такого типа комитеты в то время имели право создавать два лица: Президент или Председатель Кабинета министров. Руководитель Правительства В.С. Павлов создал Комитет и сам вошел в его состав.

19 августа утром объявляется о создании ГКЧП и обнародуют пять его документов, в том числе „Обращение к народу“, „Постановление ГКЧП № 1″, „Обращение к главам государств и правительств и Генеральному секретарю ООН“.

В Москве в целях недопущения мародерства объявлено Чрезвычайное положение на основании Союзного Закона „О режиме чрезвычайного положения“. Надо иметь ввиду, что при введении чрезвычайного положения во многих странах мира предусматривается использование войск.

20 августа Д.Г. Язов вызвал меня из Киева в Москву, чтобы помочь навести порядок. Во второй половине этого дня я уже был на совещании в Генштабе, где генерал В. Ачалов по заданию Министра обороны разбирал вопрос: Как войти подразделению „Альфа“ в здание Белого Дома, чтобы разоружить 500 гражданских лиц, которые вооружены Б. Ельциным автоматами и пулеметами? Войти, но чтобы не было жертв среди лиц, которые толпами ходят вокруг этого здания. „Альфа“ под руководством В. Карпова заняла исходное положение и готова была выполнить задачу. Ждали сигнала. Но сигнала не было – не знали, как проделать „коридор“ в толпе народа без жертв. И то, что кто-то заявляет сейчас, что „Альфа“ отказалась выполнять приказ – это ложь!

В ночь с 20 на 21 августа на Садовом кольце в районе моста неподалеку от Смоленской площади погибает три москвича. Б. Ельцин и Р.Хасбулатов, зная, что по Садовому кольцу курсирует военный патруль в составе роты на боевых машинах пехоты (БМП), решили создать западню под мостом (когда рота втянется под мост – закрыть вход и выход из под моста) и поджечь БМП. Расставив теле и кинокамеры, „Юпитеры“, нагнав толпу зевак в несколько сот человек, они выполнили свой зловещий план. Рота была захлопнута. Под визг пьяной толпы забросали БМП бутылками с горючей смесью, камнями, металлическими предметами. Закрывали брезентом смотровые щели и др. Но рота все-таки вырвалась из этой западни и, прервав выполнение своего задания, нашла спасение от нападавших на нее пьяных лиц у стен „Белого дома“, вокруг которого стояла танковая рота Московского военного округа и батальон десантников (по плану охраны объектов в период чрезвычайного положения). Но СМИ этот эпизод подают так: „Защитники демократии не дали прорваться роте к Белому дому, тем самым, спасли свободу“.

С учетом трех погибших с 20 на 21 августа на Садовом кольце у Смоленского моста, на ночном совещании у Крючкова В.А. принимается решение прекратить все действия до утра, чтобы не допустить новых жертв. Министр обороны отдает распоряжение – введенные войска в Москву для охраны объектов утром 21 августа вывести из города в пункты постоянной дислокации.

Наступила кризисная, патовая ситуация.

Вместо решительных действий по спасению страны В. Крючков, Д.Язов и А.Лукьянов принимают решение лететь к Горбачеву в Крым и убеждать его в том, что он обязан принять участие в событиях, от которых зависит судьба страны.

Вслед за ними на другом самолете вылетает к М. Горбачеву А. Руцкой с небольшой командой. Почему начальник Генерального Штаба генерал армии А. Моисеев дал разрешение на вылет самолета с А. Руцким никому не ясно. Может он тоже, как М. Горбачев и А. Лебедь держал „нос по ветру“ – чья возьмет?!

В итоге М. Горбачев принял только А. Лукьянова, а затем А. Руцкого – „спасителя“. Остальных, коварно пригласив в свой и во второй самолет, но не общаясь, приказал арестовать.

В. Крючков и Д. Язов даже не позаботились о личной охране – ведь жили в Советском Союзе! Мало того, были наивны – думали, что имеют дело с лицами (имеются в виду М. Горбачев и Б. Ельцин), которые что-то недопонимают, а фактически они уже были предателями, о чем мы узнали позже из следственного дела.

В эти дни покончили жизнь самоубийством советник Президента по военным вопросам маршал Советского Союза С.Ф. Ахроеев (19.8.91 г. он примчался с юга в Москву и включился в работу ГКЧП), и Министр внутренних дел Б.К. Пуго. Хотя в этих самоубийствах я лично очень сомневаюсь, хотя и читал две последних записки Сергея Федоровича Ахромеева.

К 23 августа всех основных участников событий арестовали. Кстати Г.Зюганов прилетел в Москву 28.8.91 г., когда всех посадили и всё в основном успокоилось. А. Лукьянова поместили в Матросскую тишину 26 августа.

Всего нас было 14, но В. Болдина и В. Грушко по болезни выпустили. Осталось 12 до суда. Просидели 1,5 года. Генеральный прокурор В.Степанков все это время суетился, меняя несколько раз формулировки обвинения. Наконец, решил оставить так, как было объявлено первоначально: „Измена Родине с целью захвата власти“. Статья предусматривала 15 лет строго режима или расстрел с конфискацией всего имущества.

Какую власть хотело захватить Руководство страны? Ведь вся власть уже у них была: Председатель Правительства, Председатель Верховного Совета, Председатель Комитета Госбезопасности плюс два крупных генерала из КГБ (в том числе начальник Главного Управления, которое охраняет всё Руководство страны, в том числе президента), Министр обороны, Главнокомандующий Сухопутными войсками – заместитель Министра обороны (это касается меня, и как Главнокомандующему, то мне подчинялось 1,5 миллиона солдат и офицеров – это 18 Военных округов и групп войск, 7 Военных академий, 40 Высших военных училищ типа институтов, 8 Суворовских училищ, десятки НИИ, крупных испытательных полигонов, ремонтных заводов, арсеналов, складов и т.п.).

Кому и какую еще власть надо было захватывать? Да ее – этой дополнительной власти и не было, кроме Президентской.

Как известно, чтобы замести следы своих преступных деяний по разгону всех видов Советов и расстрелу из танков Белого Дома (сентябрь-октябрь 1993 года) Ельцин договорился с И. Рыбкиным (Председатель Государственной думы) 23 февраля 1994 года издать Постановление Госдумы, которым амнистировать всех по делу ГКЧП и кто сидел в Лефортовской тюрьме (Р. Хасбулатов, Руцкой и др.). Но вторым Постановлением Госдумы ликвидируется в связи с амнистией парламентская комиссия по расследованию событий сентября-октября 1993 года. То есть предусматривается размен: амнистируем тех, кто незаконно сидит, но одновременно ликвидируем комиссию, которая должна была в подробностях изобличить Ельцина в преступлении.

Председательствующий Суда (судила Военная коллегия Верховного Суда) генерал-лейтенант А. Уколов опросил всех подсудимых, как мы относимся к амнистии. Все согласились, я же в начале согласился с оговоркой: „Если будет возбуждено дело по факту развала Советского Союза“. Однако всех амнистировали, но дела не возбудили. Пользуясь поводом нарушения Судом определенных процедур, на что обратила внимание Генпрокуратура, Верховный Суд вновь начал опрашивать всех подсудимых об их отношении к амнистии. На этот раз мною было подано письменное заявление, что я отказываюсь от амнистии и требую, чтобы меня судили. Для меня было важно, чтобы на суде (а процесс был открытым и зал каждый день был забит народом до отказа) прозвучала правда – Кто виновен в разрушении Советского Союза. И, конечно, надо было защитить свою личную честь – я боролся за сохранение Союза, выполнял свой Конституционный долг.

Меня судили одного. В числе свидетелей я потребовал вызвать на суд М.Горбачева, которого допрашивали два дня, в том числе один день (с утра до вечера) задавал вопросы ему я. Был также задан вопрос: „Свидетель, почему Вы в итоге своей деятельности стали изменником своей Родины и предателем нашего народа?!“ На этот вопрос он мне не ответил до сего времени.

Верховный Суд меня к всеобщему удивлению оправдал. Народ ликовал, а власть рассвирепела. Член Политбюро А.Яковлев заявил: „Этот суд надо судить“, а Б. Ельцин потребовал опротестовать оправдательный приговор. Протест был принят и через несколько месяцев меня судили в третий раз – это был Президиум Верховного Суда. То есть выше – только Бог! И третий суд меня оправдал (оставил в силе оправдательный приговор Верховного Суда).

Таким образом, Суд мне сказал, что все мои действия и заявления были правильными. Мало того, Суд принял мое письменное Ходатайство – „О возбуждении уголовного дела по факту развала Советского Союза“. Суд заявил, что мое ходатайство правомерно и вынес Определение, в котором рекомендует Генеральной прокуратуре рассмотреть мое Ходатайство и возбудить уголовное дело по факту развала Советского Союза или отказать мне в моем Ходатайстве, но тогда следует представить мотивацию. А какая может быть мотивация, когда Советского Союза нет, его ликвидировали. Вот и повис этот вопрос.

Но главное в другом: спустя 15 лет, можно дать ответ – кто виновен в разрушении нашей страны – Державы, созданной веками многими монархами России, затем в годы Советской власти ставшей Великой по всем показателям.

Виновен ГКЧП, который просуществовал всего трое суток? Или М.Горбачев, А.Яковлев, Э.Шеварднадзе и Б.Ельцин, которые правили годами?

Так кто же прав – Верховный Суд, который по моему делу дважды вынес оправдательный приговор, или М. Горбачев и Б. Ельцин, которых наши СМИ показали героями событий 15-летней давности.

Просто поразительно – всему миру известен „вклад“ М. Горбачева и Б.Ельцина в дело насильственного разрушения Советского Союза, а наши СМИ сегодня делают их центром внимания на всем политическом горизонте.

Странно все это, неблагородно и нечестно.

С 1995 года, то есть через год после всех судов, когда меня избрали уже депутатом Государственной Думы и затем уже ежегодно в августе ко мне приходят из многих газет и журналов, а также, конечно, все каналы телевидения (ведь судили только одного меня и оправдали) и задают один и тот же вопрос: „Скажите, а как было на самом деле?“ Я пересказываю все это, что говорил на судах, то есть истинную правду, а на экранах телевидения все этот же Н. Сванидзе, с той же 15-летней давности ложью с теми же хамскими методами вдалбливания в сознание народа того, чего никогда не было.

В августе 1991 года действительно был переворот, совершенный Б.Ельциным, в итоге которого он не только утвердился в Российской власти, но захватил и Союзную власть, чтобы потом разломать Советский союз.

Появление ГКЧП, конечно, было объективной неизбежностью. Оно вызвано критической, именно Чрезвычайной, обстановкой в стране и бездействием М. Горбачева. Народ видел, что страна разваливается у них на глазах, а Руководство мер не принимает.

Поэтому такая ситуация требовала к жизни орган, который бы спас страну. Следовательно, появление ГКЧП со всех позиций оправдано.

Но было два принципиальных недостатка.

Первый – ГКЧП, как орган государственного управления страной в условиях фактически Чрезвычайных не состоялся. Он был формально создан, были продекларированы прекрасные документы, но страной никто не управлял. Даже свои документы Комитет не разъяснял народу, не доводил до сознания цели и задачи, которые он преследует. Вполне понятно, что в головах наших сограждан был туман – ничего не понятно – что творится в стране. Хотя в это время многие руководители республик, областей, краев поддержали Комитет и по ним в последующем проводились следственные действия. Поддержал ГКЧП и Генеральный прокурор Н.С. Трубин, который, находясь на Кубе, дал телеграмму – всё правильно, поддерживаю! Правда, когда вернулся, а ГКЧП „скис“ (никто его не громил – это ложь, он самораспустился), то взял свои слова обратно и ушел в отставку.

Второй недостаток (вытекает из первого) состоит в том, что ГКЧП не ставил перед собой задачу свергнуть М. Горбачева, как предателя. Мало того, руководители Комитета даже в дни событий не заняли по отношению к нему хотя бы жесткую позицию.

А как можно было в те суровые дни спасти Советский Союз, не отстранив М. Горбачева от власти?!

Верховный Совет СССР и Верховные Советы республик (в том числе Б.Ельцин, который патологически не переносил М.Горбачева), конечно, поддержали бы такой шаг.

Но Комитет шел „на цыпочках“ – ах, как бы не огорчить „законного“ президента.

Почему имели место эти недостатки? Потому, что у нас в ГКЧП не было таких, как Ю.В. Андропов или хотя бы В.Е. Семичастный. Последнего на пост Председателя КГБ поставил Н. Хрущев. Но когда Никита Сергеевич „зарылся“, не стал ни с кем советоваться и, делая одну ошибку за другой, наносил морально-политический и материальный ущерб стране, то В.Е.Семичастный сделал все, чтобы Н. Хрущев спокойно ушел в отставку. Ведь долг перед народом и ответственность за безопасность страны конечно должны быть выше личных отношений.

Некоторые могут сказать: „А как же Конституция? Законы? Права?“ Все это верно!

Но верно и другое – когда стране грозит смертельная опасность, а мы начинаем отыскивать статьи Законов и соотносить их с нашими действиями, мы тем самым ставим Отечество и народ в критическое положение. А в это время силы, задавшиеся целью захватить власть, действуют нахраписто, нагло, не считаясь ни с чем и ни с кем (как обычно действуют фашисты, бандиты, псевдодемократы) и становятся у власти.

В сентябре 1994 года Верховный Совет РСФСР и Конституционный Суд РСФСР признали, что Б. Ельцин должен по Закону сложить свои полномочия. А что делает нелегитимный президент? Выкатывает танки против Верховного Совета РСФРСР и расстреливает высший законодательный орган страны, депутатов арестовывает.

Легитимность, так сказать, „восстановлена“. После этого дикого, прогремевшего на весь мир позорного поступка Б. Ельцин еще правил страной более 5 лет…

И все-таки, хоть ГКЧП не состоялся, как крепкий орган управления страной, а его члены в большинстве своем не проявили твердость и решительность в действиях, сегодня эту отчаянную попытку ГКЧП сохранить страну поддерживает 37% нашего общества. М.Горбачева якобы поддерживает 19%, а Б. Ельцина – 21%. При этом нейтральную позицию занимают 18% и 5% – другие политические силы (Московские новости № 31, 18-24 августа 2006 года). Даже если показатели Горбачева и Ельцина не преувеличены, все равно есть над чем задуматься. И как бы некоторые силы вместе со СМИ не стремились обелить М. Горбачева и Б. Ельцина, народ России и бывших республик СССР никогда не забудет, что они натворили.

Сегодня еще и еще раз обращаюсь к читателям – гражданам нашей страны: так кто же прав – Верховный Суд РФ, оправдавший Варенникова по делу ГКЧП, который просуществовал трое суток, или М. Горбачев и Б.Ельцин, коварно обманувшие наш народ и разрушившие нашу Родину?

Слава Богу, что закончился этот кошмар „перестройки“ и „диких реформ“.

Мы рады, что обстановка стабилизируется, экономика, наука и оборона страны поднимаются.

Но еще много проблем – бедность, безработица, низкая оплата и плохая организация труда, продолжается ещё кое-где бандитский передел собственности, средний и особенно малый бизнес существуют без решительной поддержки государства, молодежь требует к себе большего внимания. Особые проблемы по ЖКХ, жилищному строительству, сельскому хозяйству, природным ресурсам и энергетике, образованию и медицинскому обеспечению. Однако на эти участки поставлены Президентом страны лица с особым статусом и высокой ответственностью.

А главное – все сейчас твердо взято в свои руки В.В. Путиным. Он уверенно ведет страну по пути развития. И мы выражаем надежду, что пока не возродит былое величие нашей Родины – он не оставит свой пост Президента России.

В.И. Варенников

Коледа.

http://www.slide.com/r/0lQCycu-3z_s1wH2ScGUnm7EbTIsYubg?cy=un&view=large
http://polirang.slide.com/

Браво Ваньо,браво Костов!

Кеворк Кеворкян: Костов даде телевизията на ДС
www.burgasinfo.com – 24.06.2006 10:49
Ще съдя шефа на Би Ти Ви Ал Парсънс, зарича се мистър „Всяка неделя“

Миналата седмица ви предложихме/в-к “Уикенд” / първата част от интервюто с Кеворк Кеворкян, озаглавено „Янчо Таков си е все в кучи отвор“. В него Кеворкян заяви, че Янчо Таков не е никакъв „легендарен журналист“, а дори не е и легендарен затворник.Той го нарече квартирант на Пили Иванова и съвсем временен квартирант- чирак в програма „Всяка неделя“. И представи факти, от които стана ясно. че Таков е пребивавал в легендарната тв програма само между 1979 и 1981 година. Останалите 24 години тя е дело изцяло на Кеворк. Днес ви предлагаме втората част от интервюто с Кеворкян.

- Да поговорим още за „Всяка неделя“. Лаком ли беше Янчо Таков за пари?

- В изолатора, в който живееше, Янчо трудно можеше да схване кое е вярно и кое не, кое е правилно и кое не, кое .е законно и кое не. Така се случи и историята с хонорарите в началото на „ВН“. Когато започнахме „ВН“, страдалецът Таков, който подписваше ведомостите, започна да ни пише по 450 лева на предаване, което си беше колосална сума. Обадих се на тогавашния финансов директор Аксенти Соколов и го попитах редно ли е това. Той каза: „Може да си пишете и по 1300 лева, таблицата го позволява, обаче…“ Но от ЦК използваха това и веднага удариха Славков – че е толерирал „ВН“. Славков в подобни случаи винаги приемаше вината върху себе си. Но този път го изпревари и Ко-жухаров, като наш директор, който си призна „вината“. Сетне хонорарите се свиха до рамките на разумното, а когато страдалецът влезе в затвора и до края те бяха съвсем нормални.

- Какво се случи с него след затвора?

- След затвора продължи да живее в изолатора си. Между 85-та и 89-та имаше предостатъчно време, за да направи нещо, каквото и да е. Дори и най-миниатюрното. Но не стана. След това имаше на разположение още 15 години. Пак нищо. Въздух и празни приказки – как бил измислил „ВН“. Ами да беше измислил „Всяка събота“ или каквото и да е друго. Не и не. По едно време ми мина идиотската мисъл – когато човек се замисли за хора като Таков му идват идиотски мисли в главата – да взема да го поканя в някое предаване от последната „ВН“. Щеше да бъде голям майтап. Но го пожалих…

Тъй че, той нищичко не успя да направи цели 15 години след панделата. Да си беше останал там, сигурно щеше да има по-голяма полза от него. Нищо, нищичко! По едно време Васил Божков, който понякога е необяснимо състрадателен, го беше взел край себе си, за да му дава някой лев. Никаква полза обаче. И го натири.

- Таков казва, че сте имали много силна подкрепа зад гърба си, като намеква за МВР?

- Пак глупости. Тази сила беше Славков, поне в първите три години. Защото „ВН“ продължи още дълги години след отстраняването му. Тогава обаче вече милиони зрители стояха зад „ВН“ и ме подкрепяха. Славков беше шеф на телевизията до 82-ра, и каквото и да говорят сега за него, това беше много важен период за телевизията. Тогава той беше човек с изключително силен демократичен инстинкт. И наистина ми даваше възможност да правя каквото си искам. Дори ме е поощрявал, тогава, когато от ЦК ревнеха. Така беше в случая с Радой Ралин например. Разбира се, някое глухарче може да каже, че Славков е имал силен гръб като зет на Живков. Истината е обаче, че той се опъваше и на Живков. И бранеше телевизията много здраво. Когато започнаха разправиите ми със страдалеца Таков, Славков ми даде знак, че въпросът ще се решава професионално. И аз разбрах този знак, понеже аз бях професионалистът, а онзи – пришълецът. И си работех спокойно.

- Вие водите доста дела, имате ли някакъв успех?

- Страдалецът Таков лъже и за Михнева. Съдил съм я за 500 хиляди лева, пък ми присъдили 11 лева! Парите досега нямаха значение. Осъдих я на две инстанции. За клевета. Затова спокойно мога да я наричам вече кралица на клеветата. А сега тепърва ще я съдя за имуществени вреди. Понеже българският съд призна, че тя е клеветница, ще е доста по-лесно да й взема парите.

И щом ме питате за другите дела, ще ви кажа. Осъдих в градския съд и депутата на Костов Благой Димитров, което си е доста рядко постижение. На втората инстанция той доведе за

Красимир Гергов дърти огромна част от рекламния пазар свидетел великолепния Йордан Соколов, изместиха предмета на делото, поискаха експертиза и започнаха да се мотат. Но

експертизата направо ще ги направи смешни.

- Какво стана с наградата, която определихте, за да научите истината за смъртта на съпругата си?

- Случиха се разни интересни неща. Например задържаха за малко една журналистка.Човек от ВКР, вместо да лови шпионите, се хвърли да брани „тайните“ на този случай. Имаше и други кротки заплахи. Заличени бяха веществени доказателства. Първият следователски екип е пропуснал доста неща. Следствието все още продължава. Но има един безспорен факт: Правителствена болница продължава да твърди, че е станала лекарска грешка. За това повече не искам да коментирам. Трудно ще потулят историята. А загубенякът Янчо е компетентен и по този въпрос. Все същата компетентност като за всичко друго. Бил говорил с министъра и шефа на Военна болница и те му казали. Че какво друго да му кажат, когато всеки ден се убиват хора по същия начин из болниците. Сдружението „Контрол над лекарите“, което създадохме в памет на жена ми, ме отчая съвсем. Научаваме потресаващи истории…

- След толкова дела сигурно имате доста врагове?

- Нямам нужда да броя непрекъснато приятелите и враговете си, защото знам с колко приятелства съм богат. Не се интересувам особено кой е против мен. Знам ги тези скапаняци. Един скучен малоброен тим от негодници. За нищо не стават.

- Забавлявате ли се с тези разправии, или ви е неприятно?

- Един автор, Джеймс Патерсън се казва, има следната фраза: „Не бива да се бориш с прасе. И двамата ще се окаляте, обаче на прасето ще му хареса“… Е, така стоят нещата и с Таков – само че той си е бил винаги в калта, а аз само съм го наблюдавал отстрани. И кой е той всъщност, та изобщо да се занимавам с него? Дори просяците край НДК, край които всеки ден минавам с колата и им давам някой лев, са ми по-интересни. И са по-достойни от него – например джуджето Валя със сигурност. Още в онези години, 80-те, никога и никой не се е отнасял сериозно към него. Той беше толкова одиозна фигура, че дните му още от началото бяха преброени. Един известен журналист, Радко Трифонов, го направи на дреб в „Труд“ заради „интервюто“ му с Рей Чарлз. Нашият главанак го питаше как си го представя певецът. Рей Чарлз е сляп, както е известно, и сигурно последната му грижа е как изглежда някакъв български тутманик. И Радко го прасна яко в „Труд“. И това излезе през 1981 година! И доказва каква нетърпимост е имало още тогава срещу нахалните нищожества, независимо колко силен гръб са имали.

Сега има и нещо в смрадливото му интервю, което вече наистина говори за болестно състояние. За шизофренно обръщане на действителността. На няколко пъти в балтиите, които му удрях, съм казвал, че си яде черния дроб от завист, че напусто го прави, че няма смисъл, все едно нищо няма да постигне. И сега той открадва тази теза за завистта – само че това не е кожено палто. Не може да ме въвлече в подобен дебат, сиромашкият, няма как, животът ми е дал много знаци на внимание и признание, изключителни срещи и приятелства. Е, напоследък съдбата ме удари жестоко със смъртта на жена ми. Но ако тръгна да се сравнявам с всеки боклук, ще бъде чиста загуба на време.

-Вижте списъка на световните знаменитости, които ми бяха събеседници, местата, от които е излъчвала „ВН“ – от Мексико до Ирландия, от Маями до Наджаф. А през това време нашият страдалец пак живее с измишльотините си. Измислици, измислици – без край. Какъв щастлив живот… Знам, че страда в нищото. Защото докато аз говоря с Горбачов или Бочели, той си говори сам.И много отдавна, изглежда, е започнал да чува гласове, само че въображаеми. Това не е нормално състояние, съчувствам му, но не го разбирам.

- Какви са причините – както се твърди – за силната ви власт и влияние на „Сан Стефано“?

- Никога не съм се интересувал от власт точно на това място. Но е факт, че винаги съм бил приеман за най-добрия – във всякакви допитвания, социологически проучвания и прочее. Така че влиянието идва оттам -направил си нещо, което малцина успяват. А нашият нещастен страдалец Таков цял живот се опитва да наложи на останалите собствената си представа за себе си. Само че тя е изцяло фалшива. Ето – аз ви донесох книгите за „ВН“ и от „ВН“. А той може в най-добрия случай да ви донесе някое откраднато кожено палто или някаква измишльотина. Нищо няма зад гърба му.

Е, нека се препитава от трохите край легендата „Всяка неделя“. Великодушно му го позволявам. Ако го видя край НДК, може да му дам и някоя троха, няколко наносекунди от славата… А и пътьом да му кажа, че импотентният не може да учи онзи, който може. На нищо.

- В БНТ може и да имате влияние, но в Би Ти Ви сте персона нон грата. Какво стана с правото ви на отговор, което поискахте след едно интервю на бившия премиер Иван Костов?

- Играхме си на шикалки с американската телевизия. Писаха ми писма, както и до СЕМ, без подпис и печат, които нямат никакво правно значение. Нарушиха Закона за радио и телевизия. Накрая се решиха и ми позволиха – на запис! – да отговоря на Костов. Голям страх – Костов дрънка глупостите си на живо, аз трябва да му отговарям на запис. Той, разбира се, също е навирил гребена и раздава правосъдие. Дърли се и срещу Филчев, говори нелепости по адрес на бившия главен прокурор – скоро ще почне и срещу новия главен прокурор, помнете ми думата. Изобщо циганска работа!

- Какво точно отговорихте на Костов в неизлъчения запис по Би Ти Ви?

- Казах – не на него, той е лишен от всякакъв слух – а на зрителите следното. Костов твърди в интервюто си, че съм бил един от главните клеветници на него лично и на неговото правителство. И аз припомних „клеветите“, които са изречени по негов адрес във „Всяка неделя“ през 2002-2005 година. Например Христо Бисеров – всесилният бивш главен секретар на СДС, тогава един от най-приближените хора на Костов, заяви: „Костов създаде клиентелизма в СДС. Клиентелизмът в СДС трябва да носи името костовизъм… В биографичен план Костов има един неясен съветски период, никой нищо не знае за него.“

Богомил Бонев, министър на вътрешните работи, според признанието на самия Костов един от най-успешните министри в кабинета му, каза: „Костов сам уреждаше финансовите въпроси на СДС. Той казваше, че партията трябва да се управлява като фирма… Един от заместник-министрите му беше прибрал 35 хиляди долара. После той му стана съветник… Костов ми е пращал компромати срещу Петър Стоянов по време на президентската кампания…“

Генерал Кирил Радев, бивш шеф на НСБОП: „Макарона (бизнесмен, който по-късно бе убит) финансираше кампанията на СДС. Парите бяха прибрани лично от Костов. Макарона ги донесе в един куфар и Костов ги прибра в касата… Чорни бе принуден от Костов да финансира СДС“…

Емил Димитров, бивш шеф на митниците: „Има пряка връзка между правителството на Костов и Косьо Самоковеца“…

Лелята на Костов Гълъбинка Ръждева: „Ваньо мрази комунистите, защото не го приеха в партията“…

- Казахте ли всичко това в записа на правото си на отговор?

- Да. И уточних, че нито едно от тези твърдения не е изречено лично от мен. Това са думи на някои от най-близките съратници на Костов, които са сметнали за нужно да изразят мнението си за един период от близката ни история. Това не са хора на БСП или ДС. Разбира се, г-н Костов може да не е съгласен с казаното от тях. Но поне на собствената си леля би трябвало да има доверие…

Казах още, че ако Костов смята тези твърдения за клеветнически, нека да ги оспори в съда. Може да го стори и в делото, което аз вече заведох преди около месец срещу него.

- Според вас Костов ли е причината да не излъчат правото ви на отговор?

- Сега ще разберете истинската причина. Това е последният абзац от правото ми на отговор, заради който Би Ти Ви посмъртно нямаше да го излъчи. А аз съвсем съзнателно го направих.

- Какъв е този абзац, какво казахте?

- Казах, че е неловко Костов да говори срещу Държавна сигурност по една телевизия, която той даде на един „специален“ посредник. Семейството на този посредник е здраво свързано с БКП и ДС, родителите му са били кумци на Живков. А самият посредник също е бил служител в едно от управленията на ДС.

- За кого става дума?

- Е, дори и идиотите знаят, че става дума за Красимир Гергов, когото мнозина вече наричат Били Лъжеца. Между другото той се обадил в редакцията на един столичен вестник, за да не отпечатат правото ми на отговор. От което отново стана ясно кой дирижира парада в американската телевизия. Това е една от най-корумпираните фигури в България. Но понеже досега създава плоски комбинации с разни дребни тарикати, си мисли, че все ще му се разминава. Не ми се вярва обаче.

- Можете ли да докажете това си твърдение?

- С най-голямо удоволствие. Има хора, които ще ви покажат толкова скандални документи, че дори новият главен прокурор ще се стресне. Но вие внимавайте Били да не ви купи. Той не жали пари, за да се скрие от някоя неприятност. Понеже държи- един от най-нечистите финансови трафици в страната -този на рекламата. Е, Държавна сигурност наистина си е силна, знае на кого да я даде. И всичко започва преди 12 години, когато този сладур се явява по бермуди в БНТ и купува за три милиона долара – с кредит от Първа частна банка -цялото рекламно време на телевизията. Една от най-големите афери за всички времена. И така започва възходът на бившия манекен…

Но по-същественото е, че Костов е знаел на кого поверява телевизията. И тогава ДС съвсем не го е притеснявала… Но той си е такъв и няма защо да се учудваме.

- Приключи ли окончателно аферата с правото ви на отговор?

- Трябва да питате за това СЕМ. Аз от своя страна ще направя нещо, което също не се е случвало. Ще съдя за отказ на право на отговор един симпатичен американец, който се води шеф на Би Ти Ви, Ал Парсънс. Трябва да го направя, понеже аз, изглежда, повече вярвам в американските стандарти и ценности от него. Нали един американец беше казал, че Америка е роден дом на свободата. Неловко ми е точно една американска телевизия да отрича това право. И ще се състезаваме в съда -българския…

в-к “Уикенд”, 23 юни 2006г.

И Б.Б. не е стока.

[url=http://thetruth.blog.bg/viewpost.php?id=142789]Бойко Борисов – мутрата на ИПОН[/url]

[url=http://thetruth.blog.bg/viewpost.php?id=142535]Писмо до Бойко Борисов[/url]

[url=http://thetruth.blog.bg/viewpost.php?id=142971]Контрабандист – кмет на Бургас[/url] разследване на бития журналист Асен Йорданов

[url=http://ivoberov.blog.bg/viewpost.php?id=142651]Бойко Борисов и популизма[/url]

[url=http://boikob.blogspot.com/2007/10/blog-post_7956.html]Бойко Борисов и мутрите[/url]

Вони от всякъде-къде остана демокрацията.

Иван Костов (за приятелските и роднински кръгове): „Какво неморално, незаконно и нередно има?… Всяка политическа сила трябва да се грижи …за кадровия си потенциал. Ние не създаваме синя номенклатура, но ни трябват верни хора, с които да споделим гласуваното ни от избирателите доверие. България наистина е малка държава, много хора се познават, много хора са в роднински връзки“.

Елена Костова – Председател на фондация “Бъдеще за България”, финансирана от различни държавни (под натиск) и частни фирми, вкл. международни аферисти (Григорий Лучански – 80 000 щ.д.). Била е съдружник в „Булс“ ООД на сърбина Зоран Ристич с 49% акции в дружеството от 26.04.1995 г. Фирмата се занимава се с износ на петролни продукти за Македония. Напуска фирмата след решение на НИС на СДС всички роднини на висши сини политици да напуснат частните, общинските и държавните компании. Ристич е преотдал салона на видеокъща „Елит“ – един от собствениците, на която е кумът на Мина Костова – Боби Андреев. Фирма „Риалти“ e подарила на Костова два апартамента в новостроящ се блок в Лозенец срещу обещание за място за бизнесцентър на мястото на взривената библиотека (отречено от Елена Костова).
Мина Костова има регистрирана собствена фирма „М. Л. Текс“ с Людмила Чаушева, съпруга на директора .на доспатската текстилна фабрика „Нитекс“. „М. Л. Текс“ продава изделията на „Нитекс“ в специален фирмен магазин в столицата. Вече има и бутик в жк „Белите брези“.
Яна Костова учи мениджмънт в Италия. Първоначалната й такса е 17 000 DМ, издръжката й е платена чрез „продажбата на наследствени ниви на Елена Костова, стипендия и хонорари“. Твърди се, че Яна имала фирма в Италия, която щяла да внесе хартията за здравно осигурителните книжки в България (отречено от Елена Костова).
Георги Христов, зетят на премиера Иван Костов, е работил на трудов договор във фирма „Хрисома“ от 3 август 1998 г. до 22 юни 1999 г., която според Е. Масларова е един от основните спонсори на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България“. Според Масларова през 1999 г. фирмата е внесла от Ниш 460 мъжки луксозни палта, обмитени на смешната цена от 9,5 марки, които били според директорката на дружеството Мая Христова „само за шиенето на балтоните в Ниш, платът е купен предварително в Италия“.
Съдружието на Георги Христов със собственика на ресторант „Олимп“ Славчо Христов в „Бул Ойл Трейдинг“, където е трябвало да се занимава с петролни продукти трае много кратко, заради развихрилия се скандал.
Подполк. Максим Генов Велков – шеф на групата на НСО, която охранява МС, движи частния бизнес на бившия съдружник на Елена Костова Зоран Ристич. Офицерът се грижи и за дела на кума на Мина Костова Боби Андреев.. Максим Велков разпраща оферти до български и чуждестранни фирми, уговаря цени и урежда разплащания като служител на „БУЛСС“ ЕООД. Фирмата е регистрирана от Зоран Ристич през 1998 г., непосредствено след закриването на „Булс“ ООД, в което Костова и Ристич са държали по 50%. За Ристич и „БУЛСС“ подполковник Велков върти бизнес с кондензатори, гранулиран парафин и петролни продукти.
Подполк. Велков действа и като управител на киносалона в бившия „Дом на българо-съветската дружба“. Той е нает от друга фирма на Зоран Ристич „Бартрикс“.

* * *

Камен Михайлов, съпруг на Надежда Михайлова – през 1991 г. стартира с пицария и малък автосервиз. Лятото на 1998 г. Камен Михайлов купува 67% от бившия гараж на ЦК на БКП в София „Автотранссервиз“. По неофициални данни е броил 1,2 млн. долара за гаража, бензиностанцията, автомивката, сервиза и таксиметровите автомобили. Според обясненията на Михайлов парите е осигурил с кредит от банка за повече от 1 млн. лева. Благодарение на Ал. Божков е в борда на директорите на шуменската „Алумина“, но за кратко време. Виолета Михайлова, дъщерята на Надежда Михайлова учи в колежа „Льо Розе“ – Швейцария. Издръжката й е 50 хиляди долара на година.
Камен Михайлов заедно с брат си Руси фигурира и във фирма „Ванити“ ООД, която изкупува обявения за продажба дял от Института по металорежещи машини и инструменти (ИММИ – АД). Има съмнения, че сделката е манипулиране под натиск на Министерството на промишлеността, оглавявано от Ал. Божков. Неуспелият кандидат – създаденото РМД „ИММИ-Приват“ ДД, в което членуват 257 души (почти целият състав от институцията плюс имащите право на това пенсионери) подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но отговор не се получава. След намеса на Ал. Божков, шефът на КЗК – Николай Павлов разпорежда на ръководителя на групата работещи по случая Д. Делийски да прекрати. Впоследствие Делийски е уволнен.

* * *
Мирослава Нейнска, директор на “Новини и актуални предавания” в БНТ – участва в управата на фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България” и определя реда на показването на новините. Нейният брат – Юри Лазаров, е бил в пресцентъра на МВнР и член на борда на директорите на авиокомпания “Балкан” (председател – бившия правосъден министър Васил Гоцев). Фирмата на нейния съпруг Светлин Нейнски (актьор) без търг е определена да извърши ремонт на жилищата на БОДК ($ 6 млн. само за Дипломатическия клуб в Бояна). Кухненското обзавеждане на жилищата се доставя от завода на Нейнски във Велинград.

* * *

Пламен Минев, зам. министър на финансите – в нарушение на закона отпуснал за ползване автомобил „Опел-Вектра“ на тогавашния председател на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев за ползване. С издадена от него заповед 278 се самонаграждава с пистолети „Зиг Зауер“. Два дни след като от ГУ „Митници“ закупува 2 бр. пистолети с оборудването й, Пламен Минев издава заповед, в която нарежда те да бъдат предоставени на МВР безвъзмездно. С единия „Зиг Зауер“ Богомил Бонев награждава Пламен Минев, а с другия се самонаграждава. Съпругата на Пламен Минев – Даниела Минева е шеф на главна дирекция „Приватизация“ в Министерството на икономиката – заемала е същия пост и в закритото търговско министерство на В. Василев. Тя отговаря за раздържавяването на промишлеността, търговията и туризма. Участва в борда на „Златни пясъци“. Още за Пламен Минев в Приложение № 7 – Митниците – чувал без дъно.

* * *

Венцислав Чамурджиев, бивш зам.-председател на СДС-Бургас – уличен дилър, израснал до собственик на чейнджбюра в Бургаски регион. Разследван е за невърнати кредити на фонд “Земеделие”. Предполага се, че държи ресторанти и дискотеки по южните черноморски плажове чрез подставени лица. Според обществеността в Бургас в отделни периоди бизнесът му се е преплитал с ВИС и “Аполо-Болкан”. Има съмнения,че той е поръчителя на взривяването на Мерцедеса на арендатора на хотел “Кубан” Никола Трифонов-Кошаренеца.
Член на СДС от 1992 г. През м. декември 1996 г. е избран за зам. председател на СДС-Бургас (председател – Йордан Цонев). На събранието присъстват Христо Бисеров, Марио Тагарински и 100 от всичките 800 членове на СДС в Бургас. Мандатната комисия се оглавява от депутата Георги Колев (уличен и изгонен от Парламента като агент на ДС през 1997 г.)
Веднага след избора Чамурджиев и Йордан Цонев предприемат тотална чистка в бургаската организация. В. Чамурджиев: „С Данчо сменихме шефовете на пристанището, на мелницата, на митницата, на „Нефтохим“, на туризма. Предишните директори бяха докарали до срив икономиката на региона, сменихме ги, защото са некадърни и корумпирани и се разбиха много схеми за източване на пари. Директорите на „Елените“, на пристанището имаха поне по 10 фирми, свързани с полиция, с ДС, с БСП. Спряха потоците за пари и почнаха атаките по вестниците. От тези, които назначихме, само Симеонов от митницата се оказа боклук“
През септември 1997 г. Чамурджиев е отстранен от СДС, за да се избегне политически скандал, свързан с пленяването на кораба „Алфа БГ“ край бреговете на Сомалия. Има съмнения, че корабът е карал оръжие за сомалийските размирници. Отначало Чамурджиев отрича, но впоследствие признава: „Корабът беше на мой приятел. Аз му помогнах да го наеме и т.н. За да се спасят моряците, дадох пари, много пари. И мои хора изпратих на място там, действах и със сила.“ Името на Чамурджиев се свързва и с друг кораб – задържания на Бургаското пристанище през септември 1998 г. „Олга Джи“ с 13 ганийски моряци, за който не се знае кой е неговия собственик и закъде пътува. И „Алфа БГ“, и „Олга Джи“ са регистрирани в неизвестната държава Белиз.

* * *

Вера Тагаринска (съпруга на Марио Тагарински – работи в президентството като главен експерт за връзки с нестопански организации (съветва президента, кои са добрите и кои са лошите фондации). Преди това е работила във фирма „ИНКО“. Синът на Марио Тагарински учи право в Лондон.

* * *

Муравей Радев освен министър на финансите е и съпредседател на партия „Демократичен форум“. Зетят на другия съпредседател на тази партия – никому неизвестния адвокат Свинаров, изготвя само за половин час споразумение от страница и половина между „Булстрад“ и „Токуда Кредит експрес банк“ за което получава феноменалния хонорар от 220 000 (двеста и двадесет хиляди!!) щатски долара. Поетът Недялко Йорданов многократно публично е настоявал за обяснение дали тези пари са за партията на Муравей Радев, но до настоящия момент яснота по въпроса няма. Има съмнения за връзка между въпросните пари и скоро построените хубава къща на зетя, големия апартамент и новият солиден такъв (с кокетно фонтанче) на М. Радев и още един апартамент за дъщерята на министъра (и двата в кв. „Лагера“).
Според съобщение депутатката на Емилия Масларова в Народното събрание с благословията на министъра на финансите Муравей Радев конфискувани в митницата цигари за 3 млн. долара са изнесени като „хуманитарна помощ за психоболници с 200 болни (по 22 кутии дневно на болен)“.

* * *

Венцислав Върбанов – работещи в националната служба за зърно пращат до Иван Костов писмо за груби финансови нарушения. Дадени са 205 хил. лева за покупка на коли и още 25 хил. лева за екстри към тях. С разрешение на министър Върбанов нов форд „Мондео“, купен за 30 хил. лева, се продава за 19 хил. лева на мелница „Плевен“, 660 хил. лева отишли за ремонт.
Според данни на НСС, през март 1999 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е обявило конкурс за изработка и доставка на ушни марки за говеда. Поръчката е била за над 1 млн. нови лева. Конкурсът печели „Марвел“ ООД с прякото съдействие на Върбанов. По оперативни данни за това министърът е получил крупна комисионна, а държавата е ощетена с няколкостотин хиляди лева. От всички набъркани в сигналите за корупция висши държавни служители към днешна дата не е сменен единствено Венцислав Върбанов.
По данни от пресата Министър Върбанов създава сенчест пазар на земята, който спира развитието на нормалния пазар с реални пазарни цени. “Изкривяванията“ по линия на категоризацията на земята и цените снижават общата цена на земята и незаконно облагодетелстват екипа около министър Венцислав Върбанов.
Вестниците посочват, че в Добрич има създадено лоби на земеделския министър. Неговия Стилиян Стоянов става собственик на местната птицекланица. Чрез близката до агроминистъра Даниела Пеловска са приватизирани „Сердика-90″ и макаронена фабрика. Министърът дал рамо за сделките с плевенските „Сортови семена“ и мелницата в Червен бряг.
Горан Луканов, бивш управител на „Сортови семена“ – Плевен – Агроминистърът Венцислав Върбанов придоби 70% от акциите на плевенското предприятие „Сортови семена“ чрез своя братовчед и главната счетоводителка, която е подставено лице. Приватизационната оценка на фирмата при учредяване на РМД-то през юли 1998 г. също е осъществена от подставено лице. Тогава оценителката с един поглед изчислила, че 6-те бази на предприятието, оборудвани със скъпа италианска техника, струват 600 млн. стари лева. Тази оценка спести поне 1,5 млрд. лв. при печалба за 1998 г. 300 млн. лв. и наличие на семена в складовете за 500 млн. лв. Братовчедът на земеделския министър Евгени Генов и в момента оглавява „Сортови семена“ като председател на борда на директорите. Жалби до премиера, президента, Главна прокуратура и Народното събрание са подадени още през 1998 г.
Писмо до президента от 9 бивши агрошефове, 1999 г. – майката и бащата на Върбанов станали собственици на машинен парк, на който би завидяла всяка бивша МТС – уредил ги с комбайни „Клас“ за по 200 млн. лв., няколко трактора и скъпа селскостопанска техника. Министърът като председател на УС на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) осигурил с предимство кредити на баща си. Той издал гаранционно писмо, което по същество било държавна гаранция за 11 млн. марки, на фирмата, внесла комбайните.
Изнесените факти са подкрепени и от експертът на „Промяна“ Яни Янев. Отговорът на Върбанов – Хора с болни амбиции искат главата ми. Не виждам нищо незаконно в отпуснатия от фонд „Земеделие“ кредит на моя баща.

* * *

Ексминистър Валентин Василев – според различни източници налице са данни за:
- отнети имоти от РКС-Пловдив през декември 1999 г. дадени от Василев на стопански център „Тракия“, част от чийто капитал е обявен за продажба.
- подкрепа на лични интереси чрез незаконна продажба на хотел „Рила“ на РМД – „Риел 99″ за 360 000 долара, при това, половината в компенсаторни записи. Според решение на ВАС от 1992 г. 48.87% от „Рила“ са собственост на еврейската организация „Шалом“, а 51.13% – на столичната община. (Информацията е подадена от председателят на „Шалом“ – Емил Кало.)
- манипулиране приватизацията на част от Златни пясъци – хотелите „Родина“, „Морско око“, „Метропол“, „Сирена“, „Иглика“ и „Златна котва“ (най-добрите в комплекса, с цялата инфраструктура около тях, на първа линия до морето, ремонтирани преди 2-3 години, готови за експлоатация още от деня на приватизирането, без нужда от инвестиции, със сключени сделки с туроператори). Процедура по приватизация подписва един ден преди да бъде отстранен от Иван Костов като министър на туризма. Изпълнителен директор на структурата, която продава хотелите – държавната фирма „Златни пясъци“ АД, е Николай Недков, назначен с протекцията на В. Василев и Добрин Митев. (Успоредно с това Недков е и съдружник в РМД-то, възнамеряващо да купи хотелите). За него се знае, че е варнески юрист, член на Демократическата партия, юридически съветник на собственика на кафенетата “Давидов” и смятан за „директор в сянка на Златни пясъци” Любомир Георгиев. Има данни, че е извършил неоторизиран превод на 15 милиона марки от приватизационните сметки на „Златни пясъци“ АД в неизвестна посока.

* * *

Николай Павлов, председател на Конституционния съд за защита на конкуренция (КЗК) – закупил служебен джип на стойност 42000 нови лева „за да достига до непристъпни места, за да изпълнява служебните си задължения“. С идването си в КЗК първото му разпореждане към главната счетоводителка е да се закупят: пистолет, пейджър, комплект кристални чаши за шампанско и шампанско, както и да се направи ремонт на тоалетните на етажа, където е той, като белите плочки се подменят със сини. При това, без утвърдена проектосметна документация.

* * *

Стойчо Кацаров, зам.-здравен министър – През октомври 2000 г. провежда търг за доставчици на инсулин. Спечелила го датската „Ново Hopдиск“, която от 30 г. е на нашия пазар и получава поръчка за 75 хил. флакона. Кацаров обаче заръчал още 30 хил. на друга фирма, чийто инсулин се изписвал по-рядко. Той залежал в аптеките, след като датският се изчерпал. (синия депутат Панчо Панайотов – „Болните от диабет не могат да сменят инсулина, това е опасно за живота им“.) Заради дефицита д-р Ка-царов поръчал на „Ново Нордиск“ още 63 хил. фла-кона. Били доставени веднага, но ведомството нямало пари да плати. „Тогава този зам.-министър натиснал фирмата да направи да-рение“, чиновници са взели рушвети и са застрашили живота на болните от диабет.
Тодор и Венко Кацарови (баща и брат на зам.-здравния министър Стойчо Кацаров) – обвинени и предадени на прокуратурата от СДС-депутата Панчо Панайотов за:
- извършени измами на потребители чрез ЕТ “Венко Кацаров” за дос-тавка на Интернет връзка. Големи държавни предприятия – “Булгартабак”, ТЕЦ, „Хидростой“, „Фарма-ция“, подписват договор с фирмата за доставка на Интернет-връзка. Доставчикът ЕТ “Венко Кацаров” се задължава да сключи договор с БТК за осигуряване на бърза Интернет-връзка. Такъв договор наистина е подписан, но след 1-2 месеца е прекратен. Предприятията обаче продължават да плащат на фирмата на Кацаров, въпреки че не могат да ползват услугата (намиращото се пред фалит предприятие “Булгартабак” – 20 000 DM на месец). Според Панайотов от Интернет-аферата братът на зам. ми-нистъра е спечелил над 100 хил. лв. За случая е възложено извършване на проверка от районната прокуратура в Дупница.
- за приватизацията на обект в центъра на Дупница в полза на техен бризък. През пролетта на 2000 г. тогавашния здравен министър Семерджиев е информиран за приватизацията на обект (аптека, 500 кв.м.) в центъра на Дупница. Конкурсът е спечелен от софийската „Финтрейд“ ООД, която се управлява от подставено лице, приятел на кума на зам.-здравния министър Стойчо Кацаров – Крум Бонев. Отговорът на министъра е, че поради пропуски, предложенията на кандидатите за аптеката, комисията в МЗ не е могла да направи класация. Комисията е поискала от участниците в конкурса да подобрят финансовите параметри. Според депутата от СДС Панчо Пананайотов „Това е закононарушение, тъй като новите предложения не трябва да водят до изменение на основните параметри – в т. ч. и финансови”. Сделката е анулирана след парламентарен натиск.
- сключен незаконен договор между кооперация “Асклепий”, председателствана от Тодор Кацаров и здравната каса (договора е анулиран и парите възстановени на касата). Вж Приложение № 5 – Реформите като безумие

* * *

Просветният зам.-министър Венцислав Панчев – по данни депутатката Станка Величкова е узаконил 22 учебника на разни издателства извън утвърдения списък. Шефката на управление Диляна Микова еднолично е подписала договор с „Просвета“ и еднолично го е променяла, учебниците са издадени на вестникарска хартия, цената не е намалена.

* * *

Никола Николов, депутат от СДС, председател на парламентарна комисия – проверяван от прокуратурата във връзка с приватизацията на фирма „Каолин“ в Сеново и връзките му с издателите на „Капитал“.Вж. Приложение № 6 – Употребената приватизация.

* * *

Стефан Личев, депутат от ОДС – през януари 1997 г. неговата 75-годишната тогава майка купува хотелския комплекс край село Веселиново. Продавач е местна производителна кооперация към ОКС Ямбол. По тогавашния курс на долара, който е около 3000 лева, старицата заплаща по-малко от 7000 долара за целия комплекс. Според бюра за недвижими имоти в града това е цената на една гарсониера. Комплексът разполага с над 30 стаи, ресторант, бар, рибарник, хлораторно и всичко това на площ от 17 дка. По груби сметки хотелският комплекс край Веселиново струва не по-малко от 100 000 долара. До момента, обаче прокуратурата не се е заинтересувала за покупко-продажбата.

* * *

Румен Христов, бивш аграрен министър в служебния кабинет на Ст. Софиянски, – през 1998 г. Сметната палата констатира преразход, разточителство и институционална принуда в при обзавеждането на Гербовата зала на Президентството. По своя инициатива е поискал 50 милиона щатски долара за канцелариите на Петър Стоянов. Признава, че пращал подобни императивни искания и до други печеливши предприятия. С подписа му на министър в служебния кабинет на Софиянски без търг са разпродадени 35 бази на „Зърнени храни“. Повечето силози придобива приятелят му Филчо Колев, а впоследствие и самият той придобива дялово участие в приватизираните складове. Покрай приватизацията в земеделието се сдобил и със скромен, но съществен дял от свинекомплекса „Пигимпекс“ в с. Козлодуйци.
Доклад на РДВР-Хасково – “С нотариален акт № 199, том III, дело 1020 от 1997 г., издаден от Нотариална служба при Районен съд – Димитровград на 03.06.1997 г. е узаконена собствеността върху “Стерконс-ЕООД”-Димитровград в ликвидация, придобита от ЕТ “”Карад-50” Христина Михова Петрова. Същата кандидатства за закупуване и на общинска фирма “Сандра” за производство на домати и краставици. ИТ “Карад-50” е придобила собствеността върху държавното имущество чрез споразумение от 06.05.19997 г. с Министерството на земеделието и хранителната промишленост, на чиято база е съставе договор от 10.05.1997 г. Цитираното по-горе споразумение е подписано от министъра на МЗХП Румен Христов и собственичката на частната фирма, която е придобила собствеността върху ДМА чрез зоговор за ЦЕСИИ от 19.03.1997 г. между банка “Хеброс” АД гр. Пловдив и фирма “Иарад-50”, сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, с която банката прехвърля на цесионера вземанията си срещу държавното предприятие. По този начин Петрова придобива правото на собственост върху ДМА на “Старкомс-ЕООД Дмитровград, съгласно чл. 26 “Б”, ал. 2 от Търговския закон.”

* * *

Иван Димов, депутат от СДС – преди година и половина името му се свързва със скандално превземане на дружество от масовата приватизация „Мел инвест“, голям приватизационен фонд, събрал инвестиционните бонове на над 100 хиляди акционери в региона и придобил пакети акции в десетки предприятия. След преговори на две паралелни групи, които се борят за контрол над фонда в края на краищата съдът регистрира абсолютно противозаконно решение, което Върховният касационен съд отменя три месеца по-късно (справка – фирмено дело № 20/98 на 5-о Гражданско отделение на ВКС). Иван Димов отказва да си спомни такова нещо.
Разследван от парламентарната комисия “Антимафия” във връзка с превземането на „Декотекс“ от българската фирма АКБ с помощта на сливенския съд. Според източници от сливенския завод, могат да се издирят свидетели, които да докажат пряката му ангажираност със случая (споменава се името и на сливенската синя депутатка – Ева Жекова). Предполага се, че депутатите са обсъждали материали, предадени на правителството от американското посолство и съдържащи документи по дела на сливенския окръжен съд, председател на който, макар и с временно замразен пост, е Димов. Трима американски конгресмени и един сенатор са поискали лично от посланик Ейвис Боулън да бъде разследван случаят „Декотекс“, в който беше направен опит за изхвърляне на американския собственик на „Декотекс“, не без услугите на местните магистрати. В папката, която е била предадена лично на премиера Костов, се съдържат всички документи по делото, с което американският бизнесмен Реми Евар (мажоритарен собственик на „Декотекс“, ползващ със славата на надежден инвеститор, вложил за покупката и обновяването на сливенското предприятие за килими и подови настилки близо 10 милиона долара) обжалва решенията на Сливенския съд.

* * *

Красимир Каменов, депутатът от СДС – с помощта на земеделския министър Венцислав Върбанов, успява да закупи за собствената си фирма „Гергьовче“, която официално се представлява от съпругата му Давидка Йорданова Каменова и от Здравко Тодоров Златев, аптека и сутерен с разгъната застроена площ от 748 кв.м.; склад от 146 кв.м. и над 3 декара прилежащ терен във Враца за сумата 82 200,5 лева с ДДС. В получения нотариален акт е записано, че пазарната оценка на имота, оценена от лицензиран оценител е 70 200 лв. без ДДС, а данъчната оценка е 146 656,6 лева. (абсолютен парадокс – данъчната оценка да е над 2 пъти по-висока от пазарната оценка на лицензирания оценител). Размерът на данъчната оценка говори за това, че реалната пазарна цена на имота е поне 300 хиляди лева. В опис на община Враца, упоменатата цената на този имот е 362 249 лева! Малко по-късно, през пролетта на 1999 г., зам.-областният управител на Враца, зад гърба на тогавашния областен управител, но от негово име, деактува имота от държавен в полза на „Гергьовче“. Краен резултат – Данаил Иванов днес е назначен за областен управител.
Балдъзата на Красимир Каменов Ирина Иванова е главен юрист в Областната управа и едновременно с това (в нарушение на закона) – шеф на отдел „Държавна собственост“, пак там, което й позволява целия процес с продажбата на-държавни имоти с компенсаторни записи да се контролира от д-р Красимир Каменов. Братовчедът на д-р Красимир Каменов – Тихомир Поповски е собственик на фирмата “Сталита – Валентина“ (бившето ДСО „Валентина“).

* * *
Добрин Митев – бивш областен управител и бивш лидер на СДС-Варна – Незаконно придобил доплома за висше образование. Предложен от СДС за член на Надзорния съвет по приватизацията. Според коментари в пресата лично премиерът е внесъл в НИС на СДС предложението Добрин Митев да влезе в надзора на АП, подкрепен от Екатерина Михайлова и председателят на икономическата комисия Никола Николов. Кандидатурата му е оттеглена след скандал в Народното събрание във връзка с представени от депутата Петър Димитров документи, свързани с продажбата на обекти във Варна с подписа на Митев в качеството му на областен управител. Уличен, че е похарчил 20 хиляди долара за сватбата си в САЩ, които е взел от „Агрополихим“; че е в основата на смяната на ръководството на варненската корабостроителница, с което е целял умишленото й фалиране; че е участвал в източването на „Параходство БМФ“, а парите са били използвани в кметската предизборна кампания; че има участие в бордовете на веригата магазини „Валентина“ и домостроителния комбинат „Варна“, както и че е собственик на кафенето „Давидоф“ и фирма „Лъки“.
Реализирал продажбата на общински имоти, както следва:
- двуетажна вила с мансарда в Морската градина с разгърната площ от 110 кв. м. Цената е 46 610 лева. Купувачът плаща с компенсаторки 26 600 лв. от тях.
- имот от 1120,317 кв. метра държавна собственост в местността ‘Чайка“ №107 с двуетажна вила със застроена площ 97,50 кв. мет-ра, едноетажна полумасивна пристройка със застроена площ 86 кв. метра, барака от 72 кв. метра, полумасивна прист-ройка от 36 кв. метра. Парцелът граничи с магистралата за Златни пясъци. Купувачът плаща с компенсаторни записи 67 315,88 лева. Само разноските по сделката като държавни такси и режийни са броени кеш.
- три парцела в Бяла общо за 11 223 лева.
Брат му Пламен Митев е собственик и на ресторант „Кошарата“ на Златни пясъци. Ввписан е като съдружник в „Геопонт Инвест“ ООД. Участва и в „Делта електроник“ ООД, което придобива без търг или конкурс обособена част от имуществото на „Телевизионни и радиосервизи“ ЕАД.

* * *

Георги Гяуров (баща на Димо Гяуров – 71 г.) оглавява надзора на Български морски флот. Нелина Гяурова (съпруга на Д. Гяуров) – работи в президентството.

* * *

Дориан Дянков (съпруг на Светлана Дянкова) – директор на габровската фабрика „Подем“, участва в борда на “Аптечно” – Габрово и в борда на приватизирания телферен комбинат „Подем“.

* * *

Владимир Агов, брат на Асен Агов, експерт в Комисията по външна политика (специалността му е дизайн) – известен с участията си в различни фирми. Понастоящем е ликвидатор на фирма „Универс“ ЕАД, създадена веднага след конфискуването през 1992 г. на имуществото на БКП и сателитите й. „Универс“ бе създадена с конфискуваното имущество на БКП (БСП) и допреди 2 г. е имала 11 клона, 14 представителства и над 300 имота. През 1997 г. Вл. Агов е участвал в ръководството на „Плама“-Плевен. Името му се появява в информационните масиви като учас-тник в още няколко фирми. През м. ноември 2000 г. прави искане пред СОС да закупи общински имот – бившия студентски стол на СУ „Св. Климент Охридски“ на улица „Кракра“ 9 (1/4 който е негова собственост), срещу компенсаторни записи.

* * *

Иван Шиляшки е собственик на два фирми – „Жипи трейд“ ООД и „ИМС-фриско – Иван Драганов“ ЕТ. Според вицепрезидента на КТ “Подкрепа”, Димитър Манолов. Шиляшки работи като консултант на „Енергия“ и взима по $1000 месечно. През 1998 г. фирма „Еко Шипка“, в която участва съпругата му, Марина Шиляшка и съпругата на негов подчинен – Валя Владева, извършва превод на 1,091 милиона марки по договор между „Мини Бобов дол“ и немската „Дойче Бербау Техник“ (налице са банкови бордера за внесените пари в сметки на „Еко Шипка“ в различни банки в Кипър, Дубай и Полша). Има писмо на управителя на „Еко Шипка“ Васил Пантелеев, в което той предупреждава немската „Дойче Бербау Техник“, че ще прекъсне договора им с „Мини Бобов дол“, ако не бъдат преведени 200 000 марки в уточнена предварително сметка, съгласно „нашите джентълменски разговори и уговорки“. Цялата сума на договора за доставка на резервни части за рудник „Бабино“ е 7,8 милиона марки, като 6,8 милиона марки се отпускат от фонда „Енергийни ресурси“. Неговият шеф по онова време и началник на управление „Икономика в енергийната агенция“ е именно Йовко Владев. Самата сделка е сключена при неблагоприятни условия – 95% от парите в аванс, доставка след 3 месеца. На 07.04.2000 г. депутатът Румен Овчаров е настоял прокуратурата и следствието да разберат дали шефът на „Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки е замесен в изчезването на тази сума. Предполага се, че тези суми са дадени като комисионна на фирмата, в която са жените на Шиляшки и Владев. Документите за случая са предадени на Иван Костов и специалните служби, но отговор не е получен.
Друга част от документите засягат договор, сключен между фирма „Биндл“, която се представлява от първи братовчед на енергийния шеф – Илия Георгиев Шиляшки и русенската топлофикация. 50 абонатни станции за парното в града трябва да се рехабилитират от фирмата срещу 477 000 нови лева – сума е достатъчна за около 20 чисто нови абонатни станции. Вицепремиера Жотев разполага с докладна от проверките за ремонтите на покриви, които Шиляшки наредил да се правят от ромски фирми – договорите са сключвани „на честна дума“.

* * *

Андрей Дъгов, лидер на БЗНС-Мозер в Кърджали, става изпълнителен директор на „Булгартабак“-Кърджали по предложение на своя баджанак – бившия областен управител на Кърджали и настоящ депутат от СДС Пламен Иванов. Децата на двамата първенци пребивават в чужбина.

* * *

Максим Господинов, шеф на СДС – Димитровград – През м.юни-юли 1997 г. закупува булдозер Т-170.01 от Михайловград на 28 моточаса (на три дена работа). Не се знае покупната цена и фирмата-продавач. Превозен е до с. Крепост, където Господинов държи база-склад -10 халета в бившия двор на ТКЗС. След 1 месец с транспорт – влекач на УСМ, багерът се извозва в Мадан и се продава за 100 млн. лв. на транспортната организация на рудника.
През лятото на 1997 г. Господинов наема от УСМ-Димитровград автомобил ГАЗ-53 с вместимост 4 тона (рег. № Х 26-60), с който прави 20 курса с товар по маршрут Хасково-Димитровград-завод „Вулкан“. Товарът не е изяснен, но сумата.която следвало да изплати на УСМ е около 3 млн. лв. Сумата не е платена, а директорът на завода я прехвърля по друга сметка.
През 1997 г. Господинов наема от УСМ автомобил КРАЗ, с които започва да извозва пясък от кариерите край с. Райново, собственост на „Инертни материали“. Направени са общо около 1000 курса. От това:
- количеството пясък не заплатено на „Инертни материали“;
- няма плащане за транспорт по сметките на УСМ;
- внесеният в завод „Вулкан“ пясък може да стигне за 20 години производствен процес без завода да спира;
- количеството пясък е платено от завод „Вулкан“ на Максим Господинов;
За случая в РУ-МВР-Димитровград е заведена преписка за предварителна проверка, която впоследствие е прекратена.
1997 г. от база № 4, гр. Димитровград от фирмата на Максим Господинов „МАК-КОМ“ ООД са закупени резервни части за багери и трактори руско производство, които са стояли на склад и не са били употребявани. Частите фирма „МАК-КОМ“ ООД продава на завод „Вулкан“ за милиони лева, които стоят в завода на склад и не могат да се ползват, тъй като завода не разполага с такива машини. Има подаден сигнал в РУ-МВР – Димитровград за случая, но проверката е спряна.
Бензиностанцията на ДАП-Димитровград (на автогарата) без всякакъв търг е закупена от фирмата на Максим Господинов „МАК-КОМ“ ООД. Ръководи я синът на Господинов. Всички предприятия в града негласно са задължени да зареждат оттам, въпреки че горивото е некачествено. Всички аварии в „Неохим“, „Вулкан“ и хлебозавода са предимно от запушване на дюзите, поради некачествено гориво и намаляване цикъла на почистването им (вместо веднъж месечно, те се почистват всяка седмица). Всеки началник-смяна, майстор, който повдигне въпроса за некачественото гориво, бива уволняван.
От тази бензиностанция се зареждат и багерите в мина „Марбас“. Горивото се изписва по документи за багери, които не работят от три години, (което по същество е фиктивен износ на гориво по документи, а всъщност то остава в бензиностанцията на Максим Господинов).
През 1997 г. от рудник № 3 са изнесени 5 т. нафта, собственост на УСМ Димитровград. Заведена е преписка в „Икономическа полиция“ – Димитровград. Установява се, че нафтата е изнесена от Георги Христов, шофьор на ГАЗ-53, рег. № Х 26-60, за да зарежда камиона (при направата на 20-те курса, които Максим Господинов прави с неустановен товар по маршрута Хасково-Димитровград-завод „Вулкан“). Началникът на Икономическата полиция, майор Митев, намира Максим Господинов в питейно заведение. Дава му преписката и го пита какво да правят сега, тъй като нафтата е открадната с негово знание. Отговорът на Максим Господинов е: „Ще направим ето така!“ и къса заведената под номер в деловодството на РУ преписка.
През втората половина на 1997 г. в кметството на Димитровград е имало закупена поливна ВиК-помпа за нуждите на общинския съвет. Същата не можела да се използва поради специфичното й предназначение. Чрез кмета Георги Георгиев, помпата е преоценена и бракувана. Закупена на символична цена от фирмата на Максим Господинов “МАК-КОМ” ООД и препродадена на “Неохим” – Димитровград за няколко хиляди марки. Помпата и до днес стои на склад, тъй като не може да бъде използвана от завода.* * *

* * *

Пламен Иванов, областен управител на Кърджали – има искане от създателите на СДС в града да се провери дали последната приватизирана фирма в града „Хидрострой“ е негова и на приятеля му кредитния милионер Янчо Костадинов. Иванов лобирал „Хидрострой“ да стане основен подизпълнител на каскада „Горна Арда“, за да може РМД-то да плаща вноските.

* * *

Александрина Виденова, сестра на правосъдния министър Теодосий Симеонов – назначена за директор на дирекция “Транспортна инфраструктура и строителство” към Министерството на транспорта от бившия министър В. Краус, с когото са в много близки отношения. Отначало е включена за член на Съвета на директорите на “Трансстрой”, а по-късно в СД на пристанище Бургас. Като такава внася голямо количество машини и оборудване, които се оказват ненужни за портова дейност. Във връзка с това министърът на транспорта и съобщенията Антоний Славински назначава комисия за проверка, ръководена от зам.-министъра Гроздан Караджов. Резултатите от проверката не са огласени.
Председател е на комисията по ремонта на VIP-залата на летище “София”. В настоящия момент е заведено следствено дело срещу изпълнителния директор на летището – Здравко Величков. Проверява се и дейността на Виденова, тъй като има сигнали за присвояване на средства в особено големи размери.
Александрина Виденова е сключила договор за доставка на климатични инсталации, с които са оборудвани Министерския съвет, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на правосъдието. Никой не е виждал договора за доставка на климатичните инсталации. Според специалисти те са закупени на максимално високи цени, което показва, че за сделката е получена значителна комисионна.
Синът на Виденова и нейната снаха са собственици на цветарски магазин. Чрез него се снабдяват с цветя за тържествени случаи Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на правосъдието. На служителите от двете ведомства е наредено да купуват само от горепосочения магазин. През лятото на тази година служителка от протокола на Министерството на транспорта и съобщенията е уволнена, защото е закупила цветя от друг магазин.

* * *

Златка Русева, зам.-министър на правосъдието – налице са данни, че е ощетила затвора в Белене със 100 000 лева, уреждайки сделки с фирмата на брат си Данаил Русев „Херос“ – Хасково. През м. март 2000 г. фирмата на Русев-брат била наета да натори с хеликоптер есенните посеви на затвора в Белене срещу 1,90 лв. на декар. Но Селскостопанска авиация в Плевен извършвала услугата срещу 80 ст. на декар. Същото станало и при пръскането на есенниците с хербициди. По устно нареждане на зам.-министърката комбайн на брат й бил нает и за прибирането на зърно през 1999 г. – машината дошла чак от Хасково на разноски на затвора. За 56 дни жътва комбайнът работил само 8-10 дни, после тюрмата дала 4000 лв. за ремонта му.

* * *

Пламен Радонов, бивш зам. министър на отбраната – известен като ексцентричен шофьор на суперлуксозен служебен джип „Лендроувър“ за 68 хиляди германски марки Уличен в нарушения по 4 различни проверки на Националната служба за сигурност, НСБОП, Върховна касационна прокуратура и икономическа полиция в РДВР-Велико Търново. Разследван за сделка с военен терен, раздържавяването на бившата ОСО и трансформацията й във „Воинтех“. Разследвано е и строителството на сградите на многонационалните сили в Пловдив и казармите в Карлово. РДВР-Велико Търново проверявала дали като президент на ФК „Етър“ Радонов е отклонявал дарени на клуба средства за кампанията на кмета д-р Румен Рашев. Осведомени твърдят, че сумата е 25 000 лв. Радонов бе обвинен и че продал 14 палатки за косоварите в лагера „Радуша“ по 2000 долара всяка. По данни на различни източници помогнал за приватизацията на радиозавода във Велико Търново. Зад РМД-то, което ще се бори за приватизацията на захарните заводи в Горна Оряховица, стоял депутатът Тодор Великов. Името му се споменава и във връзка с имоти на бившата ОСО, чиито документи за собственост са изчезнали. И двата имота са в родния край на Радонов Велико Търново – 6 декара хангари на горнооряховското летище и 20 декара ремонтна база в свищовското село Козловец. По неофициална информация роднина на Пламен Радонов въртял бизнес в хангарите.
През септември 2000 г. е обвинен за престъпление по служба, свързано с финансови нарушения при ремонта на щаба на многонационалните сили в Пловдив.
Въпреки лавината от обвинения за злоупотреби Пламен Радонов е избран с голямо мнозинство за шеф на СДС-Велико Търново в края на 1999 г.

* * *

Богомил Бонев, ексминистърът на вътрешните работи – според доклад на НСС установил влияние и контрол в няколко основни области на икономиката, свързани с големи печалби и бързо обръщение на вложените средства, а именно: телекомуникации и мултимедии; производство и търговия на акцизни и лицензни стоки (цигари, алкохол, кафе, СD);търговия с оръжие и специална продукция; хазарт и развлекателен бизнес (тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите в туризма). Поради спецификата в естеството на всяка отделна дейност, Богомил Бонев и свързаните с него лица се комбинират с други високопоставени държавни служители – с бившия вицепремиер Евгени Бакърджиев в областта на телекомуникациите (по доказани оперативни данни и двамата лобират за интересите на МобилТел); с министъра на търговията и туризма Валентин Василев в областта на производството и търговията с акцизни и лицензни стоки, както и при приватизацията на обекти от туристическия и развлекателния бизнес и др. Вж Приложение № 18 – Мафия.

* * *

Д-р Иван Колчаков, кмет на община Пазарджик – при наличие на изправен служебен автомобил „Шкода Фелиция“, закупува на лизинг (т. е. за сметка на данъкоплатците) за 35 000 DМ нов такъв – „Форд Мондео“. Дадено „обяснение“ – покупката ще бъде включена в бюджет 2002, или като актуализация на бюджета. (Справка: майките и социално слабите са 300 пъти повече от 1999 г.; 4 100 майки и децата им гладуват заради неполучени пари за майчинство и детски надбавки; 3 030 социално слаби вместо пари по чл. 9 от Закона за социално подпомагане – плащане на сметки във „ВиК“ и „Енергоснабдяване“, получават пакети с консерви;)

* * *

Д-р Христо Таракчиев, депутат от СДС – по данни на търговския директор на фирма „Дивна 1″ ООД Васил Драганов синият депутат от Шумен е искал 10 хиляди долара за приватизационна услуга. Създаденият от фирмата Първи частен завод за сладолед в продължение на години прави опити да приватизира от тогавашната „Търговия на едро“ наетата триетажна сграда и по чл.35 от ЗППДОП като дългогодишен наемател наемател. За периода 1995 – 1999 г. се изпратени 6 молби в Министерството на търговията и туризма с пълната документация по искането, на които е отговорено, че документите са изгубени. Седмата поред документация е предадена на д-р Таракчиев през 1998 г. в частната му АГ клиника в Шумен. За това, че ще им осигури съдействие по приватизацията, той поискал сумата 10 хиляди долара. Васил Драганов отказва и въпросната сграда е приватизирана от други (Новите собственици купуват 70% от дяловете на „ТЕД“ ЕООД – Шумен. Сред собствениците е директорът на банка „България“ Господин Стоянов, а неговият племенник Иво Караянев става управител. По непотвърдени данни същите са станали собственици и на „Търговия на едро“ Казанлък, и на „Аптечно“ – Шумен). С молба от 27 юли 1999 г. е уведомена Главна прокуратура, която отговаря, че „липсва процесуална възможност за намеса на прокуратурата по реда на гражданско-съдебния надзор“. Не са взети под внимание заявленията на жалбоподателите за поисканата комисионна от Таракчиев. В приватизацията на аптеките в Шумен д-р Таракчиев участва чрез дъщеря си, която е член на РМД.

* * *

Д-р Румен Рашев, кмет на гр. Велико Търново – още на 41-ия ден от кметуването си е нанесъл щети на общината за близо 120 000 лева, с които безпроблемно могат да се изплатят социалните помощи на общината за 4 месеца. В две свои предложения до Общинския съвет защитава две различни стойности на общинският дял от имота на Христо Ботев – отначало потвърждава пазарната стойност – 677 230 лв., а девет дни по-късно защитава вещната стойност за 886 кв.м. от 564 266 лева – по 636,87 лв./ кв. м. Имотът (част) е продаден на Районната здравно-осигурителна каса (РЗОК). Предложението за втората занижена стойност е направено от сина на директорката на РЗОК Елена Казанджиева – Петко Казанджиев, който е председател на постоянната комисия по икономическо развитие на общината Неправилно са изчислени и режийните разноски – вместо 5 642 лв. – 523,80 лв. Обосновката за по-ниската вещна стойност е, че това е „възможната цена; която може да заплати НЗОК за съсобствеността на общината. В същото време НЗОК закупува от частните собственици техния дял от сградата на ул. „Хр. Ботев“ в размер на 1 235 кв. м. за сумата 950 000 лева, или по 769,23 лв. на кв. м. , т.е. в повече 132,36 лв./кв. м.
Договорът за покупко-продажбата на общинския дял от страна на НЗОК е подписан от Георги Николов Николов, пълномощник на тогавашния директор д-р Илко Семерджиев, който вече е член на Съвета на директорите на преобразуваната в търговско дружество ОРБ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново.
Още като областен управител д-р Румен Рашев заменя 3 700 кв. м. държавна земя за два апартамента и два компютъра. По късно на този терен „Илстрой ЕООД“ с управител Илия Илиев, имащ „топла връзка“ с кмета построява вместо разрешената му 4-етажна – 5 етажна кооперация.

* * *

Иван Чолаков, общинар във Варна – През октомври 1997 г. Чолаков е тежко ранен пред дома му във варненския квартал „Трошево“. Коментарите тогава са, че причината за покушението са връзките му със сенчестия бизнес на Варна и възможностите му да се облагодетелства благодарение на поста си в общината. През м. юли 1999 г. е осъден на 18 години затвор за вземане на подкупи. Обвинението срещу него е за подкуп от 50 милиона стари лева, за да намали продажната цена на обособена част от „Инжстрой инженеринг“ в местността Шашкъна, в която се намира сервиз „Хюндай“ на фирма ЕТ „Добромир Добрев ‘56″. Освен лишаване от свобода съдът постановява и конфискация на придобитото от него недвижимото му имущество по време на службата му в морския град – 2 дка земя в Златни пясъци, два декара земя в местността Галата, 2 дка земя в Бяла, както и автомобил „Опел Вектра“.

* * *

Милко Чолаков, баща на синия депутат Веселин Чолаков – управител на държавната „Темпо Ес“ в Рудозем, както и след нейното приватизиране. Новият собственик – кипърският фабрикант Кристофър Виоларис, завежда съдебен иск срещу него за нанесени финансови вреди за 145 хил. германски марки. Милко Чолаков давал стока от предприятието, без тя да е платена и е раздавал машини на конкуренти, преди купуването й от кипъреца.

* * *

Иван Ангелов, активист от СДС-Стара Загора, началник на общинската служба „Социално подпомагане“- образувано следствено дело за извършени престъпления по служба и облагодетелстване в качеството му на изпълнителен директор на тогава държавното „Интертед“ АД (собственик на най-голямата търговска складова база в областта).

* * *

Жанина Калинкова – общински лидер на СДС в Добрич, назначена от Иван Костов за и.д. областен управител, подала оставка във връзка с уличаващи данни за злоупотреби с партийни пари по време на предизборната й кампания за кмет на Добрич – 8000-12 000 марки, събрани на коктейл с премиера Костов през септември.

* * *

Христо Димитров, депутат от СДС – участва в приватизацията на най-голямата мелница в Силистренско „Първи май“ АД чрез тъста си Петър Топалов – учредител на приватизационното дружество “ Корина“ АД. Налице са данни, че чрез подставени лица Димитров и Асен Агов (избран за депутат от Силистра) помогнали в приватизацията на силистренския ГУМ. Димитров имал пръст и в приватизацията на маслобойната „Дунав ‘57”

* * *

Иван Кондев и дясната му ръка Жан-Ростислав Джоров, активисти на ОХДЦ -Източили само за няколко месеца държавната фирма „Електронекспорт“. Двамата са много близки с министър Божков и заместника му Ставрев, както многократно са заявявали пред служителите си. Кондев е назначен за управител със заповед на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков, Джоров, който е със средно фотографско образование – за изпълняващ длъжността административен ръководител. За осемте месеца, през които Кондев и Джоров управляват ‘Електронекспорт“, предприятието е реализирало само една сделка и то на загуба.
Източването е осъществено предимно чрез сключване на неизгодни договори с еднолични търговци, включително и с барманка от „Пийп-шоу“. На 7 април “Електронекспорт” поръчва на частната фирма “Силита развитие” АД да изработи 130 свърхвисокочестотни (СВЧ) филтри, за което й изплаща 14 380 081 стари лв. Настройката на филтрите е възложена на 27-годишната барманка в „Пийп-шоу“ Мария Николова срещу сумата от 80 000 лв!! Още 297 400 лв. са изплатени на друг частник, ЕТ „Виктор“(дейност – изработване на железни врати и огради), за да изработи някакви приспособления за въпросните филтри. Според специалисти за СВЧ-филтрите е необходима изключително прецизна техника, с каквато у нас разполагат заводи от типа на военния “ Сигнал“. В крайна сметка част от филтрите са продадени на „Булфон“, 30 от тях липсват. Загубата за „Електронекспорт“, т.е. за държавата, трудно може да се изчисли. Само за периода 28 октомври – 3 ноември Кондев е разрешил от касата на повереното му предприятие да бъдат изтеглени 1000 нови лева за представителни цели – един обяд и две вечери.

Под пластовете на историята.

Откриха имената на неизвестни досега ученици на Кирил и Методий . 2007-12-15 @ 12:37
Имената на неизвестни досега ученици на братята Кирил и Методий откри преподавател от Шуменския университет. Сред книжовниците е и първата българска поетеса Ева.

Доцент Веселин Панайотов изследва оригинални старобългарски текстове, които сe съхраняват в библиотеки в Словакия, Киев, Москва и София. След дългогодишна работа, той успял да разчете имената на стари български творци, кодирани в подписите на произведенията.

Доц. Веселин Панайотов-преподавател в ШУ „Еп. Константин Преславски“: „Имаме един по-интересен феномен – скриването на авторския подпис в акростих или в някаква друга форма, с което авторът дава една загадка пред читателя“.

Разгадавайки загадката, шуменският учен смята, че е стигнал до нови съчинения на братята Кирил и Методий и на техни ученици. Появяват се и нови имена на книжовници от времето на Златния век като Сесиний, Боян и Ева, за която Панайотов твърди, че е първата българска поетеса.

„Тя пише обикновено канони. Това са текстове, предназначени за службата, за честване на някакъв празник и на някакъв светец. Засега нейните съчинения са пет. Може би има още едно, върху което все още работя“.

Веселин Панайотов е убеден, че чрез разчитането на подписа ще открие още текстове и имена, които все още не са известни в старата българска литература. Той се надява изследването му да привлече интереса и на студентите. btv.bg

Парадоксите на българското образованиеНа контролно по „Човекът и обществото“ синът ми, който е в трети клас, написа, че книжовните школи по времето на цар Симеон Велики са Климент и Охрид. Учудващото в случая не е това, че половината отговор е грешен, а че половината е верен. Само за месец третокласниците препуснаха през историята като прабългарска конница – за 5-6 часа минаха и траки, и славяни, и прабългари, разнищиха и християнството.от Светлана ГЕОРГИЕВА

Още по темата Най-четени от деня
Фризьор намира плановете на Бундесбанк в кошче за боклук
Излишъкът за харчене набъбна още
Шофьорите и трафикът били виновни за „Хемус“
Служител на Тойота умира от извънредна работа
Последни статии в Коментари и анализи
Обясненията на властта
ПЪТНА КАРТА
Парадоксите на българското образование
Кредитният растеж не е безрисков

Фотограф: Иван Кутузов

На контролно по „Човекът и обществото“ синът ми, който е в трети клас, написа, че книжовните школи по времето на цар Симеон Велики са Климент и Охрид. Учудващото в случая не е това, че половината отговор е грешен, а че половината е верен. Само за месец третокласниците препуснаха през историята като прабългарска конница – за 5-6 часа минаха и траки, и славяни, и прабългари, разнищиха и християнството. Откъслечните факти, гарнирани с цитати от византийски летописци, създадоха предимно неразбираема каша в главите им. Но началният курс има едно основно предимство (и учителките много добре го знаят) – там се зубри като за световно. За сравнение, брат му, който е в 11-и клас, няма толкова задълбочени познания за книжовната дейност в Първото българско царство. Даже смея да твърдя, че са съвсем повърхностни. Но гимназиалният курс също има своите предимства – там учениците просто не могат да бъдат накарани да зубрят теорията, без да я разбират. Затова, който не я схване, не знае нищо по съответния предмет.

Такива са и изводите от международните проучвания PIRLS и PISA 2006 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според тях българските ученици в четвърти клас са на десето място в света по знания, редом с Холандия и Белгия. В девети клас обаче същите тези отличници изпадат на предпоследните места в класацията. Министерството на образованието обаче не намира връзка между тези два факта. Както и не може да даде обяснение на парадокса, че четвъртокласниците в България се представят значително по-добре в четенето, отколкото завършващите основно образование.

Зад парадоксите обаче се крие

желязната логика на упадъка

който се случва в основното и средното образование. Тя се дължи на неадекватния учебен материал, комбиниран с анахроничните методи на преподаване. В опита си да направи модерни учебници и да спре спада на успеваемостта на учениците министерството на просветата прибягна до странни решения. Експертите му хванаха механично материала, който поколения наред изучаваха от пети до седми клас, и го изсипаха в началния курс. История, биология, география, физика и химия се комбинираха в два предмета абсолютно механично и на никого не е известно защо биологията е включена в „Човекът и обществото“, а не в „Човекът и природата“. Поради невъзможността да бъдат дълги уроците в тези дисциплини представляват низ от определения и постулати за зазубряне, които децата трудно научават без помощта на родителите си.

„Смъкването“ на материал в по-долните класове доведе дотам, че в гимназиалния курс се изучават понятия и процеси от университетския курс. И това е първото, което втрещява чужденците, които идват да преподават в България. Като например това, че част материята по география за десети клас например е достойна за обучителен курс на метеоролози. Реторичен е въпросът на кого е нужно това.

Образователните експерти отчитат свършена работа, като наситят учебната програма с огромен брой факти и понятия. Те обаче не си дават никак сметка доколко учениците са в състояние да ги възприемат и могат ли да ги приложат на практика. По тази причина и начинът на преподаване няма такива цели. Той си върви в старото русло: учителят преподава урока, а следващия час ученикът трябва да го възпроизведе като на рецитал.

При този метод учениците извънредно рядко са активни участници в процеса, те са просто „механично абсорбиращи знания и умения потребители“, по сполучливия израз на един университетски преподавател. Те не биват изслушвани, мнението им ни най-малко не тежи и това ги отблъсква в мига, в който го разберат. При това положение трудно може да се очаква от тях, излизайки от училище, да бъдат адекватни мислещи хора – независимо дали започват работа, или стават студенти. Що се отнася до висшето образование, „абсорбирането“ продължава и там, но това е друга тема. Друг български парадокс е обърнатата фуния на натовареността на учениците. Вместо плавно да се покачва с минаването от един етап на образованието към друг, тя всъщност рязко намалява. Точно обратното на европейската практика, където малките ученици се обучават бавно и хармонично, а изискванията нарастват в хармония със стимулите, които се дават. Така се избягва нашенският формат демотивирани ученици да зарязват образованието още при първата трудност, която срещнат в училище, или да ходят до припадък на частни уроци. Стига се и до друг абсурд – вместо да бъдат отсявани въз основа на знанията и уменията си, двойкарите в България – рожба на образователната ни система и семейната си среда, биват крепени до 12 клас, защото всеки изключен ученик означава по-малък щат в съответното училище. Но и това е друга тема. Изводът е, че

системата за съжаление е сбъркана изначално

На този фон образователното министерство е отчайващо неадекватно. В отговор на резултатите от изследванията PIRLS и PISA то обяви, че ще затегне дисциплината и реда в училище. Това е добре, но не е ясно как „връщането на показалките“ ще повлияе на успеваемостта на децата. Експертите очевидно не разбират, че получават резултата от това, което дават, и това въртене в кръг трудно ще се промени без радикални промени в учебния процес. Само че, ако ще го променят (което е малко вероятно), първо трябва да седнат и да си изяснят каква точно е философията му. И ако решат, че не искат да произвеждат зубрачи на конвейер, трябва първо да разтоварят учебния материал и да го преосмислят, както и да вземат най-накрая да си обявят държавните стандарти.

Паралелно е необходимо да си дадат сметка, че не може учители, които също са били зубрачи, да възпитават мислещи личности. Когато министерството вдигне летвата за учителите, ще трябва да го направи и за директорите, които ги назначават, както и за инспекторите, които пък контролират тях. И така неусетно ще стигнат до реформа в самото министерство – там, където се вземат важните решения и за учебниците, и за методиката, и за оценяването. Когато чуе, че тя е започнала, обществото ще разбере, че наистина нещо ще се промени. Дотогава – забравете.

Ха де!

Бате пък да знаш де пикаят хангличаните…
Писма до батко, Манчестър.
Здрасти Бате! Най-сетне ти пиша и за Манчестъра дето толкова искаше. Утре кат идеш на работа да си го прочетеш, та да не хабиш нет в къщи Та Манчестъра е големо село и има много хора. Местните гледат да живеят по селата наоколо, та да не се бъркат много с паплачта кат нас. Кат влизаш в града почват да са изреждат квартали с едни черни хора, после с едни малко по-светли хора дет жените им са опаковани до очите, после с едни пак тъмни дет са с тюрбани и едни с жълти хора. Има и квартали с едни такива светли хора, дето говорят на полски, руски и т.н. Тука ние живеем до едно модерно мястои махалата ни са вика Салфорд, ама тия и викат Солфорд и в блока ни е демокрация. Редуваме се англичани, поляци, англичани, турци, англичани, пакистанци, българи, пакистанци, чернички хора, англичани и тъй нататък.
Центъра мноо ми харесва, ама е мрачничък и трамвая ходи на места по въздуха. Ама не е хубав кат софийския тоя трамай, идва навреме, бърз е и не трака, тва му разваля романтиката. Иначе е почти безплатен кат в Софията щото билетите си ги купуваш от аФтомат и младите инглиши хич не обичат да си купуват. Най-изпълнителни са младите китайци и кат запецнат на аФтомата, трамвая минал и заминал.

трамвай

В центъра стърчи само един истински стъргач, викат, че щели още да строят. Тва е хубаво, да има ко да бачкаме българите. Мноо съм изненадан ама ние тука сме от най-добрите дюлгери, Хангличаните ноу ги мързи идват към 10 и си тръгват към 3, а блоковете и училищата протичат и мухлясват още преди да са издадени.
Хилтън

Има и мноо хубави кръчми, само дето няма чалга и ядене вътре. Както казва един мой приятел хангличанин дето обича България: Взимат ти парите преди да си поръчал и гледат да та изгонят таман кат ти стане хубавко. Повечето кръчми са традиционни, пише например: „Създанено през 1898″, а кат влезеш виждаш. че горе долу от тогава не е метено.

Кръчма

Ама к’ва бира имат, не е истина. Повече от 5 не мога да опитам, щот омеквам пък и не е ефтино. Една бира върви от 2 до 3 пандура. Има бира с къвто си щеш аромат има една дето даже мирише на дюлгерските ми чорапи и е тъмна, ама и забравих името.

Истинската бира

Има и много концерти и клубове, направо да се побъркаш. Ама няма чалга, на теб няма да ти хареса. Тия бачкат цяла седмица и в петък и събота направо се разцепват, кат ония Битълсите дето са от Ливърпул, дето ся бачкаме. Започват още от сутринта и навсякъде мирише на запалена трева. Цяла нощ улиците са претъпкани с пияни хора, дето се побъхтават кат на събора в Село. Бакшишите нощем са само пакистанци и искат 30 пандура до нас, дето иначе е към 6.

Бате, тва дето най ша ти хареса са намира на площада Пикадили Гардънс. Тупнали са едни писуари таман на най-голямата спирка дет спират сички трамвай и автобуси. Сигурно затва тъй са го кръстили площада Само за любящи бирата хора. Не съм видял през деня, някой да се облегчава там, ама мирише, така че явно се използва.

Писуар

Айде Бате, чао! Другия път щи пиша за пътуването до тука..